Георги Константинов: Пожелавам на плевенчани това, което и на себе си – здраве и повече добрини

Това пожела именитият поет на плевенчани в разговор с „Плевен прес” на 3-ти май, по повод наближаващия Гергьовден. Не направихме интервю, защото е взел решение да не дава интервюта до представянето на новата му стихосбирка. Но затова пък направихме интересен разговор, който с негово разрешение публикуваме.

Припомнихме си стихотворението „Ивайло”, където се казва: „Спечелихме Търнов, Ивайло. Загубихме тебе, Ивайло. В двореца ти е харесало…” заради актуалното му звучене и днес. Това стихотворение е писано много отдавна, сподели Георги Константинов. По неговите думи, такива творби, които почиват на исторически факти, са полезни, защото дават уроци. „Вместо интервю публикувайте това стихотворение, то казва много за днешното време. Неведнъж съм изразявал своето мнение по две актуални и съдбоносни за нас теми: войната и защитата на нашите исторически ценности.

Написах още в самото начало – в тази война победа няма да има. Ще загубим всички ние. Войната е нещастие. Щастливи са само производителите на оръжие…

Още в началото на войната – мирните преговори бяха истинското решение.  А според мен – мирните преговори трябваше да предшестват войната…В стихотворението „Политици”  казах:

“Говорят ни за мир,

с военни планове заети.

Понеже не блестят с крилати мисли,

разчитат

на крилатите ракети”.

Но вярвам, че бедите имат край защото разумът е по-силен от плановете на политиците. А на моите съграждани пожелавам това, което и на себе си – да са здрави и да ги спохождат повече добрите неща. Нека Свети Георги да закриля всички ни и да ни води към победа.

Надявам се, че ще можем скоро да се видим в Плевен, който е станал много красив с тези лалета.”

Това пожела за Гергьовден на почетния гражданин на Плевен – Георги Константинов.

Изпълняваме и неговата заръка – да публикуваме стихотворението му „Ивайло”:

Къде си – да пием заедно?…
Къде си да пеем весело?…
Спечелихме Търнов, Ивайло!
Изгубихме тебе,
Ивайло…
В двореца ти е харесало.

Остави си кончето, сабята.
Отиде по риза,
без ризница.
От днес ще те пази стражата.
От днес ще те пази
царицата.

Ех, мътна Янтра разделя ни!
Ти цар си, а ние – селяни.
Високото те е замаяло,
загубихме те, Ивайло…

Свинарю, владетел на Царевец!
Царувай!…
Но ний си отиваме.
Стрелите си в огън изгаряме
и късаме диво
тетивите.

Затуй ли през кърви тръгнахме
и кървави тук доведе ни –
пак царски ниви
да жънем,
болярски стада
да гледаме…

Отиваме. Чака ни ралото.
Но ти вече нямай ни вяра!…
Така ни научи, Ивайло –
до смърт да мразим
царя.