
В извънредно включване по телевизорите ген. Мутафчийски заяви, че не е доволен от това, което днес е видял в центъра на София, защото имало хора и като че ли “Животът продължава без никакви смущения”. Прикани “да намалим яростта на това, което идва” и че “ще се загубят човешки животи”. Както и че “здравната система не ще издържи”.
Няма да коментирам думите му единствено от възпитание. Очаквах указания, разум, надежда, че ще успеем да се справим. Вместо това – назидание и упреци. И предупреждение за нови “още по-строги мерки”. С две думи – очаквайте военно положение.
Очаквах да чуя колко кислородни апарати са внесени в България, ще стигнат ли за всички болници ? Какво ще стане със заплатите на хората с принудителна карантина ? Как ще се помогне на малкия бизнес, който ще фалира ? Как ще спрат спекулата с лекарства и маски ? Как ще се включат в процеса частните болници и клиники ? Какво да правят бременните ? Как ще се обгрижват родилките ? Как да се помогне на родители, които трябва да напуснат работа, защото няма кой да гледа децата им ? Как ще се помогне на хората с кредити ? Защо няма дезинфектанти и маски в аптеките ? Има ли достатъчно сестри и лекари в болниците ? Как ще бъдат опазени от заразата ?
Спирам до тук, защото ми идва в повече. Дисциплина, карантина, извънредно положение, лична отговорност – добре ! Трябва ! Но когато всичко отмине, а то ще отмине – някой трябва да си плати за това, че я докарахме до тук. С болни здравна и социална системи, които не могат да ни пазят в критични ситуации.
И не е лошо генералът да проумее, че не сме войници, а хора с чувства, страхове и надежди. И неговата задача е – да дава надежда. Каквото и да му струва, колкото и да е тежко. Ако иска да е генерал и в сърцата на хората.
Иначе – очаквайте затваряне на всичко. Да работят само аптеки, банки, бензиностанции, хранителни магазини и държавна администрация. По предложение на генерала.