В плевенското село Ясен, началото на АМ „Хемус” и при Дунав мост – Общонационален земеделски протест на 18 септември

ПРОТЕСТ 1
Общонационален протест за спасение на българското земеделие, 18 септември 2023 година.

Както „Плевен прес” информира, на 18 септември, понеделник, в страната ще се проведе Общонационален протест за спасяване на българското земеделие, обявиха неговите организатори Общонационален земеделски протест на 18 септември

Протестът ще бъде безсрочен и в него ще участва целият сектор „Земеделие”. За Северна България са определени три точки за сборен пункт на протестиращите – това са село Ясен в посока София, началото на АМ „Хемус” и при Дунав мост край Русе.

Според източници на „Плевен прес” в протеста не участват големите арендатори на земеделски земи. Ще участват малки и средни семейни фирми от различни сектори на бранша – животновъди, зърнопроизводители, зеленчукопроизводители, лозари, производители на плодове, фермери.

Междувременно Илия Проданов, съветник на министъра на земеделието и председател на НАЗ /Национална асоциация на зърнопроизводителите/, е подал оставка, тъй като „на първо място е зърнопроизводител и председател на НАЗ и негова отговорност е да защитава интересите на всички фермери”. В мотивите си уточнява, че „НАЗ представлява и защитава интересите на земеделските производители, които категорично не подкрепят премахването на забраната за внос от Украйна”.

Масло в огъня наля акад. Денков, който заяви, че „няма да преговаря с терористи”. По-късно смекчи позицията си с „необходимост от диалог”. Появиха се спекулации за инспириране на протеста от БСП и от ГЕРБ. Според наши източници от  отговорни лица в двете партии, това е тенденциозна лъжа за политическа употреба. Корнелия Нинова публично го заяви, а Бойко Борисов е забранил на своите да се занимават с протеста.

Защо се стигна до тук, от икономически или от политически  интереси се ръководи сектор „Земеделие”, как ОСП /Обща Селскостопанска Политика/ влияе на българското земеделие, каква отговорност носят всички министри на земеделието за стопанската политика на България и още много други въпроси чакат отговор. Както и задълбочен професионален анализ, който да обясни случващото се, но и да очертае пътища за справяне с тежките проблеми в земеделието.

Тук ще припомним доклада на Димитър Събев, икономист, от 2021 год., „Къде отиват парите на ЕС”?, който прави анализ на използването на средствата по ОСП в България Чехия, Унгария, Словакия и Румъния. Докладът е поръчан от групата на Зелените /EFA/ в Европейски парламент. Докладът за България е възложен на икономиста Димитър Събев https://extranet.greens-efa.eu/public/media/file/1/6769

Ето малка част от цитираните в него данни:

  • 72 % от земеделската земята се обработва от арендатори,  срещу 45 % за ЕС.
  • През 2018 г. 2.4% от бенефициентите са получили 45 % от всички директни плащания, всяко от тях над 100 000 евро. 230-те най-големи бенефициенти в България са получили директни субсидии от над 120 милиона евро.
  • 82 % от бенефициентите са получили по-малко от 18 % от средствата.
  • Земеделските стопанства в ЕС, произвеждащи полски култури, получиха 15 695 евро от фондовете на ЕС AGRI, а в България тази сума е двойно по-висока – 31 000 евро. Това несъответствие показва, че фондовете на ЕС AGRI наистина влияят върху структурата на българското земеделие, като го тласкат – поради изискванията на ОСП /Обща Селскостопанска Политика, б.а./ – към прекомерна концентрация на земя и култури с по-ниска добавена стойност и труд.
  • В сегашния си вид ОСП и плащанията косвено предпочитат култури с ниска добавена стойност и ниско търсене на труд, като пшеница и царевица. Докато селскостопанска продукция с по-висока добавена стойност, която може да бъде пласирана на крайни потребители в чужбина – получава сравнително малка подкрепа.
  • Наложеният „таван” на директните плащания /до 300 хил.евро, б.а./, не постига целите си. През 2018 г. има цели 30 случая на директни плащания надхвърлящи 500 000 евро.
  • Магърдич Хюлиан от Националната асоциация на малките семейни ферми и Производителите смятат, че от самото въвеждане на ОСП, в България правителството умишлено неглижира проблемите на дребните фермери. Според Hyulian, европейският земеделски механизмът за подпомагане сам по себе си не е непременно виновен за това развитие – ОСП е само рамка. Истинският източник на конфликт, според него, са „връзките между огромните агро- културни производители и административно-политически субекти” в страната.
  • В доклада се посочва примера с разследванията на Валя Ахчиева за използване на забранени в ЕС химикали (тиаметоксам) от фирма от кръга на Светлозар Дичевски /”Октопод”, б.а./
  • 2.4% от бенефициентите получават 45% от всичките директни плащания

По-нататък Димитър Събев посочва, че „според предишен доклад на БАН, у нас 100 души обират лъвския пай от агросубсидиите. Както знаем, парите постилат килими в българските институции. Дали не по тази причина протестите на пчеларите, чиито кошери измират от отровите на едрите арендатори, все остават нечути? А какво да кажем за „къщите за гости“, които ще останат в българския език като нарицателно за корупция: след като скандалът гръмна в края на 2019 г., трябваше да се направи проверка и от 288 разследвани случая само 23 бяха в изрядност. По-малко известно е, че парите за „къщите“ са отпуснати с подписа на Атидже Алиева-Вели от ДПС, която прелетя като комета от фонд „Земеделие“ в Европейския парламент и там се включи в дейността на Комисията по земеделие и развитие на селските райони.

Приложена на неукрепнал пазар като българския, ОСП  – общата селскостопанска политика на ЕС, води до системни изкривявания. Данните за международната търговия ясно показват, че българското селско стопанство сменя курса си след 2007 г. – точно с въвеждането на ОСП.  Ако до този момент България е била самодостатъчна при месото, млечните произведения, плодовете и зеленчуците и е реализирала малък износ на зърно, при ОСП бизнесът със зърно буквално „избухва“ до над 1.5 милиарда долара (нетна стойност, износ минус внос). За сметка на това при всички аграрни продукти с по-висока добавена стойност има дефицит. Плодородна България е нетен вносител на плодове и зеленчуци от 2007 г. Това посочва известният български икономист. И посочва: „Както вече стана дума, един от големите проблеми на европейските средства е, че решаваща дума за разпределянето им имат тези, които са на власт”, казва Събев.

ЕС ни е отпуснал 9.5 млрд. евро в периода 2008-2019 г. Но до какво са довели?Помогнали ли са на някой дребен или среден фермер да закрепи положението и да натрупа капацитет? Въпросите са риторични.

Въпросните милиарди родиха „поземлената олигархия”. Изобилстват примерите за топли отношения между едрите арендатори и властта и дори за намесата на първите в националните политики – положение, което точно отговаря на термина „олигархия“. Не говори ли за това фактът, че министърът на земеделието и храните на ГЕРБ Десислава Танева /бивш директор на най-големия холдинг в бранша – „Мел инвест”, б.а./,  е в близки роднински отношения с някои от най-големите получатели на селскостопански субсидии у нас? И дали е просто съвпадение, че дълги години тя ръководеше една от най-големите частни структури в земеделието ни, пита Димитър Събев. И посочва: „През годините в България се постъпили значителни средства от Европа по линия на общата селскостопанска политика. До края на 2019 година по програмите за плащане на площ и за развитие на селските райони – около 10 млрд. евро, а ефектът от това е укрепяване на стопанствата, изчезване на породата на малкия и на средния фермер, нарастване на икономическото влияние върху политическите решения. 

Имаме отговорност към тази земя, не сме само като икономически субекти, които да извлекат максималната печалба и после да я оставят. Заблуждаваме се, като си мислим, че земята е вечна. Загубили сме живата си връзка със земята. При нас сега има ударно печелене с прилагане на огромно количество торове, химикали, това не може да продължи вечно… Има допуснати доста грешки, стопанството тръгна в лоша посока. Не може за една година да хвърлим семето и да пожънем резултат. Трябва всичко да се случва бавно и равномерно, да се използват различни стратегии. 

От казаното до тук е видно, че въпросът с вдигане на забраната за внос на украинско жито, е капката преляла чашата на търпението. И вместо спокойно анализиране на всички обстоятелства, Денков говори за „терористи”. Други разпространяват снимки на бентлита собственост на арендатори. И никой не отива по-далеч от моментната емоция и една снимка. Наистина сме скъсали кръвната връзка със земята си. Както и с разума си, който стига до едните пари само. Било по време на избори, било в правосъдие. И на никой не става тежко като гледа как една млада плевенска фермерка плаче пеейки „Заблеяло ми е агънце”, като изкарва от фермата си овце за продан. Защото не може да ги гледа повече. Заради „успешната” политика в българското земеделие.

Не си ли струва да се протестира заради това?

Споделете:

Прочетете също

452647585 881642437340903 4772664195016882653 n

С курбани почетоха свети Илия в червенобрежко

На 20 юли всяка година Православната църква прославя свети пророк Илия – един от най-великите …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *