
“Сред най-тачените народни празници по нашия край, а и не само, е Ивановден и различните вярванията, обреди и ритуали свързани с него. Като почнем от „Лудите булки“ в Ленково, „Брезъите“ в Сомовит, „Кукерите“ в Гулянци и стигнем до „Мечкарите“ в Брест и Гиген, всяка от тези народни маскарадни игри е натоварена с очакването да прогони злото останало по кьошетата от отминалата година, да заръси за здраве домовете, да донесе берекет.
В почти всяка от групите през последните години виждаме все по-млади участници. В Гулянци на 7 януари срещнахме ДейвиДошев, който е на 7 години и това не е първото му маскиране. Участник е в групата на Десислав Маринов за втори път и вече чака с вълнение празника догодина.
Сред маскираните в село Брест също срещнахме доста деца тази година – момчета и момичета, които въпреки дъжда и студа с плам се хвърляха в танците.
В групите В Гиген на 20 януари заедно с още десетина деца Мечкарско хоро играхаГалин Кърчев и Виктория Александрова. Галин е на 5 години, но вече е със самочувствието и уменията на ветеран, защото за него това е поредно участие. Вики е на 6 години и за празника беше нагиздена с чисто нов „курбулец“, дело на сръчните ѝ родители. Да не говорим, че през годините в Гиген сме снимали дори невръстен „мечкар“ с биберон.
Предвид големия интерес и значимостта на празника в местния календар, ръководството на ДГ „Първи юни“ с. Гиген организира колоритна среща на децата с една от групите. В своеобразен урок по родолюбие малките домакини подредиха традиционна ивановденска трапеза и играха задължителното хоро с „мечкарите“.Повечето от родителите на децата в детската градина са свързани с празника от поколения – кой музикант, кой „старец“, „булка“…Заедно с автентичните костюми си предават и искрицата – от дядо на баща, от баща на син и малките растат с това вълнение. Вълнението да станеш по тъмно на Ивановден, да наденеш одеждите и маските, да разлюлееш мечкарскотохоро или да хлопнеш със звънците и от къща на къща да понесеш надеждата, че „Мечкари“, „Кукери“, „Луди булки“ще има и след година, и след две… и след 10…”




Автор на текста и снимки – Надя Любенова, PR община Гулянци.