В Музикалното училище няма случайни деца

Това каза Боби Иванов, преподавателят по гъдулка в НУИ „Панайот Пипков” – Плевен, след продукцията на неговите възпитаници пред родители и гости.  Вълнуваха се всички. Учениците – защото е първият им изпит пред родители. Учителят – заради изпълненията на своите ученици. Родителите – защото са родители и се вълнуват от всичко свързано с децата им. За пръв път виждах и слушах квартет от гъдулки, за пръв път виждах тинейджъри запалени по инструмент като гъдулката, за пръв път гъдулки и цигулки ще правят концерт заедно. И още много неща научих тази вечер за първи път, благодарение на децата, избрали гъдулката като инструмент и бъдеще. И най-вече – може и да няма случайни деца в Музикалното училище, но факт е, че в него няма и случайни преподаватели. Като Боби Иванов, влюбен в своите ученици и гъдулката. Ето какво още говорихме с него след това преживяване.

Защо гъдулката не е така популярна като гайдата и кавала ?

Не съм съгласен с теб. Гъдулката е не по-малко популярна от кавала и гайдата. Даже бих казал, че по отношение на популярността в нашия край, гайдата не е така характерна както гъдулката и кавала. След Освобождението от турско робство в нашия регион, започвайки от Видин, се налага цигулката. Тя измества гъдулката. Днес обаче, гъдулката като инструмент е силно разпространена в габровския край, в севлиевско и тетевенско. Малцина знаят, че гъдулката съществува още от създаването на българската държава.

Има ли първообраз ?

Има. Първообразът ѝ идва по нашите земи с прабългарите. Силно е разпространена сред славяните. По-късно гъдулката като наш инструмент е била взета от богомилите. Те я пренасят в земите на Германия, Италия, Франция.  Благодарение на гъдулката странстващите музиканти от Западна Европа правят един инструмент наречен  виола да брачо. Тази виола да брачо силно наподобява нашата гъдулка.  Разликата е, че не се свири вертикално както ние свирим, а инструментът се слага под мишницата. Затова се казва  да брачо /под мишница – sotto il braccio, бел. а./. По-късно тази виола да брачо през 15 – 16 век се разработва за нуждите на аристократичните дворове, за кралските дворове и дава основата за появата на цигулката. Тоест, цигулката е внучка на нашата гъдулка.

Гледахме и слушахме изпълнения на гъдулка  от твоите ученици. Свиреха с вълнение и чувство. Какво се крие зад това ?

Фактът, че в нашето училище няма случайни деца. Тук идват деца с талант. Трудно се изучава един инструмент, независимо какъв е – гъдулка, пиано, цигулка и т.н. И се изисква не само желание, а вътрешна потребност.

Това значи ли, че тези деца са дошли мотивирани точно за този инструмент – гъдулката ?

Да. Преди това, тези деца  съм ги чул някъде из училищата, видял съм дали могат да пеят вярно, да тактуват, дали усещат мелодията като развитие. От там насетне, слагайки инструмента в ръцете им, те започват да търсят това нещо, което е вътре в тях, да го изразят чрез инструмента. Този стремеж го има във всяко едно от децата. Още по-интересно им става когато се „преборят” с инструмента. Говорим за начин на свирене, за тоноизвличане.

Това техни инструменти ли са ?

Да. Всички са с лични инструменти.

Случвало ли се е родители да те питат къде ще се реализира детето им с тази гъдулка ? Могат ли с нея да си вадят хляба ?

Този въпрос родителите не го задават в училище. Те го задават преди това –  в нашите първи разговори когато се запознаваме. След тези разговори вземат своето решение. Сами преценяват дали си струва детето им да започне обучение. Когато вече са тук  в нашето училище,  начина на тяхната реализация ти го видя. Тази вечер  е на нашата сцена. На градско ниво имаме много изяви, много концерти. Това дава стимул и мотивация на детето да продължи да се обучава и да се изгражда като инструменталист. Ние от скоро започнахме да приемаме деца от първи клас тук, по-рано бяха от пети до 12-ти. В процеса на обучение гледайки и слушайки децата от други училища в България, гледайки нещата които се случват в нашата културна среда,  те преценяват своите  сили и възможности дали ще могат да се преборят с тази конкуренция, която съществува. Въпреки свития пазар по отношение на ансамбли и професионални състави,  имаме деца, които продължават смело напред и се реализирват успешно. А родителите от втория концерт нататък вече са с нас навсякъде..Трябва обаче да се знае, че няма област в нашия живот, в която да не се изисква усилие. Няма и професия, в която всичко да ти е гарантирано на 100 %, че ще се получи. Аз като преподавател и всички ние  в училището, даваме всичко от себе си тези деца да имат възможност да се подготвят и като личности, и като инструменталисти. За мен е важно детето да се научи, че каквото и да прави – трябва да го прави добре.

Твои колеги направиха акордеомания, фестивал на китарата. Гъдулката има ли потенциал за международни изяви ?

Добре че попита. Няколко години поред ме канят в Казахстан – Астана. На международен фестивал с конкурсен характер за лъкови битови инструменти. Ние имаме бивша наша ученичка, която всяка година ходи там. Интересното е, че задават  мелодия или пък аранжимент, който следва да бъде изпълнен на съответния национален инструмент. В нашия случай – на гъдулка. Трудното е, че за да преаранжираш  съответната пиеса на наш инструмент, трябва да смениш първо тоналността. Обаче не е сигурно дали като го направиш ще си пасне със симфоничния оркестър или  акомпаниращия. Честно казано, това нещо ме е спирало. Но най-вече финансовата част относно пътя.

А в България няма ли такава проява ?

Има. За гъдулка всяка година се провежда конкурс в Гълъбово. Но той е за читалищни и самодейни състави и изпълнители. Затова водя моите деца на конкурсите в Русе , Стара Загора и Котел, където конкуренцията е много сериозна и можеш да си свериш часовника.

Чух тази вечер, че ще правите с Елена Николова /преподавател по цигулка – б.а./ оркестър от гъдулки и цигулки. Що за невероятна идея е това ?

Исторически нещата с тези два инструмента са свързани. Така че, няма нищо невероятно.

Правено ли е до сега подобно нещо в Плевен ?

Мисля, че не е правено. И не само в Плевен. Както не е имало до сега и квартет от гъдулки, който тази вечер свири пред родители и гости.

Какво ще представлява този концерт на цигулки с гъдулки ?

Идеята е на г-жа Николова. Тя е страхотен човек и преподавател. И новатор. Аз вече съм направил аранжиментите. Всичко е направено. Наясно сме всеки кой какво ще прави. Наясно сме кои деца ще участват. Идеята ни е да направим нещо като презентация.

А крайният продукт кога ще го чуем ?

На 16-ти декември, 17.00 ч. в Камерна зала на НУИ “Панайот Пипков”.

А този квартет от гъдулки как ти се роди в главата ?

Отдавна го мисля това нещо, но все времето не стигаше. Накрая колеги ме навиха да го направя и така стана.

Ами пиеси, творби за гъдулки – от къде ?

Всичко аз. Вземам позната пиеса за децата, гледам да не е нещо съвсем непознато , репетираме един път седмично по два-три часа, правим аранжимент за съответния брой инструменти, раздавам го на децата, разучава се, сглобява се  и – на сцена.

Браво !

Не е нещо невъзможно, но се иска желание и разбира се – време.