По инициатива на Регионалния академичен център и в тясно сътрудничество с Научния архив на БАН и Медицински Университет – Плевен, на 12 октомври беше открита изложба „Михаил Арнаудов – живот посветен на България и науката“. Изложбата е разположена във фоайето на уникалният за страната и целия Европейски съюз Телекомуникационен ендоскопски център на Медицински университет – Плевен. Проявата е във връзка с предстоящите чествания по повод 47-та годишнина от създаването на Медицински Университет – Плевен и 1 ноември – Ден на народните будители.
Изложбата съдържа фотографии и копия на документи от личния архив на Михаил Арнаудов, които проследяват неговия житейски и професионален път.
На откриването присъстваха университетски преподаватели, членове на академичното ръководство и студенти, между които и първокурсници с български произход от съседни страни.
В присъствието на проф. Григор Горчев – почетен ректор и директор на Научно-изследователския институт към Медицинския университет – Плевен проф. д-р Добромир Димитров Димитров д.м. – ректор на Медицинския Университет – Плевен откри изложбата с думите:
„Следващата година ще има една много тясна връзка между българския език и медицината. За да влезеш медицина, ще признаваме изпита по български език и литература на матурата и ще утрояваме оценките по биология и химия. Предстои на нашия академичен съвет да утвърдим тази формула. Лекарите трябва да са грамотни кандидати и хора широко образовани.
Работата на Регионалния център на БАН е впечатляваща. Успяваме да сме в час с изключително богат арсенал от събития, исторически дати и послания за нас като общество. В момента имаме остра, критична нужда от повече духовност. Научавайки за хора, които са оставили диря в историята на българския език и литература да се изграждаме като личности.“
„Плевен прес“: Доцент Вълова, каква е връзката между медицината и академик Михаил Арнаудов – фолклорист, литературен критик и етнограф?
Доц. Теодора Вълова – координатор на Регионалния академичен център към БАН и инициатор на изложбата:
„В днешните времена на една променена комуникация, която кризата Ковид само задълбочи, опосредствана от интернет и устройства, понякога забравяме, че хуманитарните науки влияят на изграждането на личността на човека. За лекарите това е изключително важно. Древните са казали, че половината от лечението е доверието, което се изгражда между лекар и пациент. Понякога лекарят дори само с благата си дума и с умението си да общува с пациента допринася за това, което е целта на медицината – да се постигне терапевтичен ефект.
Тази изложба гостува не случайно. Освен, че Михаил Арнаудов е известен учен и изследовател, той е академик от 1929 г. когато става редовен член на Академията. На 5 октомври се навършиха 143 години от неговото рождение. Освен всичко друго, ние имаме студенти от българските диаспори в Македония, Украйна и Молдова. За тях тази изложба ще е много интересна. Те тук изучават български език като чужд, заедно със студенти от повече от 40 страни по света. Опознаването на културата на нашата страна е част от адаптацията на чуждестранните студенти. Всяко докосване до литературата, изкуството и културата на страната приемник е част от обучението на бъдещите лекари.
Тази изложба е базирана на дарение направено от самия Михаил Арнаудов на негови трудове на БАН. В последствие негова племенница доразвива наследството, което той е оставил. Стараем се нашите студенти да се развиват не само тясно в медицината. Тя също е хуманитарна наука. Бих искала те да имат един по-широк поглед, защото от тях се изисква да са личности, да познават света на науката и учените. Михаил Арнаудов е един от големите български учени и той трябва да бъде познат на нашите студенти.“