Известно е, че едно от най-старите инженерни изобретения на човечеството са именно мостовете. В България има 10 емблематични моста, като първите 5 са придружена от история, местни легенди и предания. Те са станали популярни туристически обекти привличащи с вида си и своето минало.
Това са: Атеренския мост над река Аримра в източните Родопи, в близост до Ивайловград, моста на Мустафа паша пресичащ река Марица при Свиленград и представлява каменна конструкция от 20 свода, дълъг е 300 метра и широк 6, Стамболовият мост над река Янтра във Велико Търново, единственият по рода си на Балканския полуостров Покрит мост в Ловеч над река Осъм, Дяволският мост над река Арда до град Ардино.
Над река Вит, близо до Плевен се намира мост с историческо значение за България. Това е мостът до село Ясен, наричан още Мост на победата, защото на него Осман паша се предава след четвъртия победен щурм на руската армия. Пътят към Шипка и последвалото Освобождението на България е открит. Мостът край село Ясен става част от българската история.
За съжаление недостатъчно популяризиран и почти игнориран по време на тържествата в Плевен за Трети март. А мостът може много да разказва:
В хода на Руско-турската война 1877-1878 г. Плевен е пресечна точка в единоборството на двете воюващи империи и тук се решава по-нататъшния ход и изход на войната. Пет месеца продължават бойните действия за града, три кървави щурма бележат развитието на Плевенската епопея, а краят и се решава в долината на река Вит около моста на Уста Генчо.
След третия неуспешен щурм на града на 30 август/11 септември 1877 г. руското военно командване взема решение за обсада. Блокадният пръстен е дълъг около 50 км и е разделен на 6 участъка. През шестия участък, поверен на Гренадирския корпус, минава главната снабдителна и съобщителна артерия на армията на Осман паша – шосето за София с каменния мост. След сраженията при селата Горни Дъбник и Телиш, през месец октомври руската гвардия прекъсва напълно тази стратегическа връзка. Остава една решителна битка за града, която ще се разиграе в началото на декември в долината на река Вит.
На 28 ноември/10 декември 1877 г. турската армия прави отчаян опит да разкъса блокадния обръч и напусне града в посока към София. Осман паша започва боя с последна и единствена надежда за успех, той няма какво да губи. Настъплението на турците е стремително и успешно, те пробиват и двете линии на руската отбрана. Но положението бързо се променя, частите на Осман паша, който е ранен в крака, са спрени и отблъснати към реката от гренадирите. Около моста се разиграва финалът на петмесечната битка за Плевен, той се споменава във всички документи, където се говори за падането на града и присъства на всички изображения на съдбоносното сражение. По него минават парламентьорите, пред моста командирът на Гренадирския корпус генерал Ганецки чака известие за обявяване на пълна и безусловна капитулация, потвърдено лично от Осман паша. Същото с нетърпение и напираща радост очакват застаналите пред моста и по близките хълмове победители и с мъка и тъга – победените.
Мостът на р. Вит е обявен за паметник на културата с национално значение в бр. 93 на „Държавен вестник” от 1969 г.
На хълма над моста се намира Паметникът на победата – един от 11-те еднотипни монумента, построени в първите години след освобождението по инициатива на Военното министерство на Русия с личното разпореждане на император Александър ІІ. Те бележат местата на най-големите битки и най-значимите победи на руската армия по време на Руско-турската война. Средствата за тяхното изграждане се отпускат от Александър ІІ. Строителството на тези паметници е възложено на инженерните войскови части. Монументите са направени по проект на арх. Вокар и са построени в периода 1878-1881 г. пирамидални по форма, те са високи около 11 метра, изградени са от варовик и гранит, с мраморни медальони и украси на лицевата страна. Върху паметника е отбелязано, че е издигнат в чест на трите атаки за Плевен, сраженията при Горни Дъбник и Телиш, последния бой за града и капитулацията на Осман паша.