Видовден е

Видовден е всенароден празник в Сърбия и най-вече в източната част на страната – Расинско, включително и в Западните покрайнини. В България се чества най-вече в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко. Отбелязва се на 15 юни по стар стил или на 28 юни по нов стил.

Религиозната същност на празника не е добре позната. Според народно поверие празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци (наричани „градушкари“) Вартоломей и Елисей. Отбелязва се за предпазване от градушки. Ето защо е прието, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите.

Според други поверия това е денят на Видьо, или Видо – езическо божество измежду 4-мата градушкари – Герман, Вартоломей, Лисе и Видо.

Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: „Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!“

На празника хората стават рано, за да видят как изгрява Слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към Слънцето.

Според други празникът е посветен на Свети Вит. Светецът е живял в края на 3 век и началото на 4 век. Той е покровител на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки. Свети Вит е покровител също и на Прага (Чехия), както и на областта Саксония (Германия). Смята се, че именно саксонските миньори (наричани саси) са донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.

Във фолклора и поверията на южните славяни има съществени разлики както в отношението, така и в оценката на Видовден. Докато в западната половина на България, Република Северна Македония и Източна Сърбия този ден е празничен и се свързва митологично с Халата, то в народните представи в Западна Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина това е сезонът на Сдухача.

Ден, в който ще се направи равносметка и ще се потърси отговорност, разплата. В по-друг смисъл: „Ще видите!“, „Ще видим!“, както и също „Ще дойде Видовден!“.

В Сърбия се смята, че на този ден са се случили и ще се случват най-значими за историята на страната събития:

1389: Косовската битка;

1914: атентатът в Сараево слага началото на Първата световна война;

1919: Версайският договор слага края на Първата световна война;

1921: крал Александър I Караджорджевич провъзгласява Видовденската конституция на Кралството на сърби, хървати и словенци;

1948: разрив между Социалистическа Югославия и Съветския съюз;

1989: на Газиместан Слободан Милошевич произнася прословутата си реч по случай 600-годишнината от Косовската битка, като заявява, че никога повече сърбите няма да бъдат унижавани;

1990: приета е Конституцията на Хърватия, която не признава сърбите за държавотворен народ в Хърватия;

2001: Слободан Милошевич е предаден на Хагския трибунал;

2006: Черна гора е приета в Организацията на обединените нации;

2008: влиза в сила Косовската конституция.