Взривяващо слово пред паметника на Ботев произнесе кметът на Плевен Георг Спартански

СПАРТАНСКИ 1

Георг Спартански, кмет на Плевен. Снимка – Плевен прес.

Поредният 2-ри юни е. За пореден път България точно в 12:00 часа ще спре да диша в буквалния смисъл. Защото българите ще отдадат почит на всички тези млади мъже каквито бяха Христо Ботев с неговите 28 години, Васил Левски с неговите 35, когато първият падна пронизан от куршум на Околчица, а вторият увисна със страшна сила на бесилото там нейде край град София.

България замира и отдава почит на своите най-свидни герои. В този момент мъка и гняв са свили гърлото ми. Защото ми се ще да кажа много неща, които всички вие си мислите и говорите в къщи с вашите близки. Но си давам сметка, че така не бива.

Но все пак нека да кажа това – всяко време ражда своите герои. Герои, които казваха това, което мислят и правеха това, което казват.  И герои, на които гърлата са асфалтирани от тютюнев дим и от уиски, и много лесно и гладко се търкалят думите, които не означават нищо за народа български.

Едните зарязаха семейства, имоти, роднини, близки, деца, майки и бащи и се сториха курбан за свободата на България. Другите в потайна доба и в късен час парцелират длъжности, раздават финанси, разпределят имоти, купуват влияние, договарят  длъжности и ходят на инструктаж по чуждите столици, за да им кажат какво да правят, за да се харесат на стари и нови господари.

Ботев и Левски, и техните сподвижници не питаха ни на Изток, ни на Запад дали да правят революция, дали да направят кожата си на тъпан, юмруците си на чукове и да се хвърлят на борба със стихиите. Те изповядваха това, което казват и направиха това, което бленуваха.

Няма по-висока и по-висша саможертва да служиш на Отечеството си, да защитаваш неговите национални идеали, идеята за чиста и свята република с демократско управление. Заради тази свободна и свидна на всички ни майка България, момчетата гинеха в защита на Съединението, по полетата на Западна България, за да я защитят от попълзновенията на сръбския крал Милан. Тези същите следовници на нашите велики революционери оставиха костите си по бойните полета на Балканската , Междусъюзническата, Първата и Втора световни войни. Хиляди са костите на нашите революционери, които загинаха за освобождението на поробена Македония, за единството на нацията.

За да могат върху техните гробове и техните кости, безименни плъхове и страхливи мишки да разпределят порциите на държавната власт и държавно влияние. Това гледаме и в момента.

Снощи наблюдавам от Народното събрание репортажа, от който виждам как едни наследници на депутата Губиделников, който преди повече от 130 години, заедно със своите безименни, нищожни колеги отказа поборническа пенсия на вдовицата на Христо Ботев и на дъщеря му. Тези, които лишиха от пенсия майката на Васил Левски, които оставиха нашите поборници, които са имали лошата участ да преживеят Освобождението, да мизеруват в свободна уж България. Да ги оставят голи и боси като просяци да мрат по улиците на свободна България.

Тогава, преди повече от 150 години и в следващите, във времето на революционните борби , апотеоз на които е Априлското въстание, и преди 147 години своеобразният Еверест на българската саможертва – Околчица, докато едни мряха в окопите по безименните скали и баири на майка България и напояваха с кръвта си тялото на Родината, сега едни други безродници си чупят очилата, плюят си в лицата и си изясняват сексуалната принадлежност.

Това ли чака българският народ от тези, на които сме поверили съдбата на България ?  Срам и позор за такава нация, която не почита своите герои. Която лишава от пенсии, хляб и подслон техните наследници. Но има време да дели мазните, тлъсти и гнусни порции на държавната власт и влияние.

Надявам се, че това време скоро ще свърши, защото българският народ е много търпелив, но той не може да търпи вечно и със своята история го е доказал.

Нека да стъпим на здрава почва, да изметем тинята, утайката и мръсната пяна, и да направим това, което тези, които ни гледат в момента от българското небе, очакват от нас. Ако не да дадем живота си, поне да дадем всичките си сили, за да изградим една модерна, достойна, стабилна България, без да сме васали на никого. И без да се кланяме на други западни, европейски и неевропейски столици. Само тогава ще бъдем достойни  за паметта на тези, които положиха костите си, за да ни има нас.

Нека да е вечна паметта на Ботев и на всички наши герои-революционери. Нека да помним техните завети и да не се сещаме за тях само на 2-ри юни и на 18 февруари, когато те са напуснали земния си път, за да останат безсмъртни!

Поклон!

Споделете:

Прочетете също

450904168 1001894185270441 6751637468246628993 n

Отлично представяне на НЧ „Осъм – 1894″ с. Градище  на фолклорния фестивал в Славяново

На 6 юли самодейците при НЧ „Осъм – 1894″ село Градище  участваха  във Фолклорния  фестивал …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *