Веселин Плачков: Изкуството трябва да е вътрешна потребност на хората

плачков нов
Веселин Плачков, водач на листата на АБВ за 15-ти МИР Плевен. Снимка – пресцентър.

Веселин Плачков е роден в Плевен през 1980 година. От 1983 до 1998-а с малки прекъсвания е живял в град Белене, тъй като родителите му са работили в АЕЦ. Междувременно е учил в няколко плевенски училища. Учи и завършва образованието си в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, специалност „Актьорско майсторство”.

От 2003 до 2016 година е актьор в ДКТ „Иван Радоев” – Плевен. От 2016-та година е актьор на свободна практика. Има богат репертоар от филмови и театрални роли. В момента е началник на отдел „Култура и туризъм” в община Плевен. Семеен, с три деца.

Веселин Плачков е водач на листата на АБВ за 15-ти МИР Плевен, на предстоящите парламентарни избори.

Г-н Плачков, защо решихте да смените театралната сцена с политическата ?

Моята сцена си е театралната. Наложи се да вляза в тази ниша,  тъй като през последните години виждам, че никой не се занимава с темата „култура”. Или ако се занимава  е само предизборно, или на парче. В никакъв случай няма цялостна стратегия. Общото мнение е, че това е нещо, което може и без него.

Дадох си моя лична сметка, че няма кой да ни свърши работата. Ние сами трябва да си я оправим. Тъй като в последните 20 години не съм спирал да работя това нещо, знам, че първото нещо, което трябва да се случи, е артистите и изкуството да са нужни. Да знаят хората защо им е нужно. Да имат вътрешна потребност да искат изкуство.

Смятам, че първо трябва да възпитаме публика. Трябва да възпитаме навици управляващите да имат склонност към духовно израстване на един народ.

Как ще стане това ?

Това става чрез изкуството и образованието. За мен те са скачени съдове. Трябва даже да са под една шапка, едно министерство. В момента те са две отделни министерства, но те трябва да са в пряка взаимовръзка. Многото предложения и участия в различни комисии и прояви през годините, оформиха в мен виждането, че могат да се направят определени неща.  Но няма кой да ги свърши в Министерството на културата.

Начинът в  България е чрез партия. Така са устроени нещата в България.

Как се намерихте с АБВ ?

С АБВ се намерихме преди много години  13 години работих в плевенския театър. През цялото време един от приятелите на театъра беше г-н Румен Петков. Плевенският театър винаги е имал подкрепата на няколко човека, без това да се афишира. Един от тях е Румен Петков.

ПЛАЧКОВИ
Веселин Плачков със семейството си. Снимка – фейсбук.

Спомням си, че бяхте лице на БСП в едни предни избори.

Да, точно така. Васил Антонов също е помагал през годините страшно много. И до ден днешен помага.  Затова казах „няколко човека”. Другият е Румен Петков и двамата са мои добри приятели.

В тази кампания бях поканен от г-н Петков с моята визия за култура. Защото в последните две години неведнъж  бяхме в централата на АБВ в София. Извън кампания. За да представяме книги , много книги представихме там. Включително и на някои забравени наши приятели, като бившия директор на плевенския театър Илко Иларионов, чиято книга представихме.

Познавам афинитета на Румен Петков към културата. Знам, че ако някъде мога да бъда чут и да не бъда санкциониран заради изказа си , може да стане в АБВ.

Иначе целта да стана депутат не ми е присъща. Знам, че влизайки в редиците на по-големите партии мога да стана депутат. Но какво от това ? С какво мога да бъде полезен – с нищо.

Смятам, че това е правилният начин. И най-малкото, което е, ако някой вземе и могат да му бъдат полезни моите идеи в тази кампания – да ги ползва. Ето затова.

Станахте национално известен с образа на Васил Левски, който изиграхте в едноименния филм. В реалния живот какво от идеите и ценностната система на Васил Левски прилагате и следвате ?

Много неща. Всъщност, някои от нещата преди много години, когато бях по-млад и буен, усещах инстинктивно. Сблъсквайки се с такъв тип герой , прочитайки по друг начин всичко, което сме учили в училище, всъщност си даваш ясна сметка какво е чест, достойнство, обич и дълг. Това са много тежки думи. В един момент се засрамих сам от себе си за нещата, които съм правил в младостта и в осъзнатата част от живота си.

Много е трудно приложимо всичко, което върви във философията не само на Левски, но и на нашите национални герои. Много трудно приложимо е. Защото сме го учили и ни го проповядват в този чист вид за някакво отминало време и друга ситуация..

Това, което с времето успях да вкарам в съзнанието си , не знам до къде ще успея и в заобикалящия ме свят, е да адаптираш за 2021-ва година всичко, което хората са казали, мислили  и направили. За нравите, които имаме в момента, за динамиката на взаимоотношенията, в която живеем, отвореността към света, различното робство. Защото аз казвам, че отново сме в робство. Само че, робите не осъзнават, че са роби. И по какъв начин можеш да прилагаш мислите на тези хора от историята.

Но има неща, които са вечни. Това са честта, дълга, достойнството. Първо започнах да променям себе си. Защото най-големият проблем се оказах сам за себе си. Никой не ми беше виновен. Аз сам си преча, никой не ми пречи. Когато човек осъзнае това нещо и надмогне егото си, защото егото при всички ни е станало вече много голямо, тогава си дава сметка за много неща. И може би започва да действа правилно, казвам „може би”. Със сигурност ще твърдя кога съм действал правилно и кога не – може би минути преди да си отида от този свят.

Много хора цитират дати, ходят да се покланят на паметници , обаче въобще не си дават сметка какво стои зад тия дела, мисли и защо се е стигнало до паметник.  И какво да правят с цялата тази информация от историята.

Какъв резултат очаквате за АБВ на 4-ти април ?

Очаквам резултат по-висок от предишни избори.

От предишните парламентарни ли ?

Да. Очаквам реален резултат. Въпреки, че няма да стане. Аз спокойно го казвам. Който желае може да дойде да ме съди, има правораздавателна система в България.

Изборите са опорочени. Купени по различни начини, манипулирани. Самият аз бях свидетел на предните местни избори, как в секция където имам 12 човека роднини, имам 1 глас. Излиза, че майка ми или баба ми не са гласували  за мен.

Пределно ясна е за всички играта с протоколите и цялата тази диващина. Така че, каквото и да постигнем, ще е добре дошло. Защото АБВ, и това мога да го гарантирам, е абсолютно честна в изборите. Ние нямаме пари и не желаем да купуваме гласове. Ако знаех, че се купуват гласове или се манипулират избори от АБВ, аз нямаше въобще да стъпя в тази листа.

Но при положение, че в националната листа е толкова силна академичната общност – професори, доценти, академици, никой не би си позволил да си плюе на името.

Битката е само една – да се чуят идеите.

Защо  трябва да се гласува с бюлетина № 6 ?

Ще започна с едни думи, които произнасях не веднъж в един филм: емигрантството е съвременното робство. Два милиона и половина българи не живеят вече тук. В коя война България е губила толкова хора ? Няма такава.

На всички пожелавам успех и късмет. Тези, които са отишли в чужбина за професионална реализация – нека я постигнат. А тези които са отишли там по принуда, защото родината им е станала мащеха, да се върнат тук и да си живеят живота достойно. 

На всички плевенани ще им кажа следното: да са живи и здрави. Да гласуват. Знам, че никой не вярва в изборите. Знам, че са опорочена работа.  Но това е както каза един мой близък приятел „Ние всички знаем, че ще умрем. Тогава защо живеем ?”

Така че – да излязат, да гласуват по съвест . Ако чуят, че някой си продава гласа, да го кажат на глас – този и този си продава гласа.  Няма нищо страшно. Имаме работа за вършене и да си я свършим.

И след като минат изборите грамотните , аргументирани хора да  изискват от тези, които са станали депутати да си свършат работата. Аз не искам срещи с депутати след като станат такива. Аз не искам да знам как ми оправя майстора колата. Искам колата да върви. Същото важи и за депутатите. Ако не могат да направят нещо кой знае какво, то поне да не разрушават направеното. Това е.

Купуването и продаването на гласове е престъпление !

Споделете:

Прочетете също

2 10

Преди 104 години в България е въведена трудовата повинност

На 14 юни 1920 г. в Царство България е въведена Трудова повинност. От 1940 до 1946 г. е наричана Трудови …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *