
Страстната седмица, наречена още Седмицата на страданията или Велика неделя, е последната седмица от земния живот на Иисус Христос. На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания след влизането му в Йерусалим за Пасха до неговата смърт и оплакването му, са наречени страстна седмица.
Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така до Велика събота. Според православния календар тази седмица завършва в навечерието на Великден – деня, в който се празнува Христовото възкресение. Седмицата е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата.
Според еврейските вярвания денят завършва със залеза на Слънцето и тогава започва следващият ден.
Велики понеделник
Иисус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонва търговците, защото храмът е дом за молитва, а не продавалник. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото над безплодната смоковница – символ на човешката душа, която не позволява молитвата и покаянието и не носи духовни плодове. В древна Юдея и Израил смокинята била символ на мъдрост. Изсъхването и означавало, че мъдростта е напуснала тези земи.
Може би не сме религиозни и не е задължително това, но поне бихме могли да се замислим над библейските уроци. Особено в тези наши толкова бездуховни дни. Поне бихме могли за една седмица да надзърнем в себе си. Днес е от изключително значение за България да се замислим над библейските истини. Безплодна ли е смоковницата ни и пълен ли е с търговци храмът ни!