Според църковния канон Велики вторник е деня за поучения, нравствени наставления и за дарения за бедните.

„Мъдрите и неразумни деви пред Иисус“ Петер Корнелиус 1814г. Снимка – Интернет
Според евангелския разказ през втория ден от Страстната седмица Иисус Христос дал последните си нравствени напътствия. На Велики вторник Иисус Христос разказва притчата за талантите, като пророкува бъдещата съдба на Йерусалим – с опожаряването и разрушаването на Йерусалимския храм от римските легиони под командването на бъдещия римски император Тит.
Тогава той разказва притчите за десетте девици, очакващи идването на Господа. В притчата за десетте девици се говори за пет мъдри и пет неразумни девици. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните – само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език “милост” се произнася “елеос”. Притчата за девиците напомня на вярващите да бъдат готови да посрещнат Спасителя със запалени светилници в душите си, защото той ще дойде внезапно и неочаквано, и напомня, че в момента на смъртта всеки се изправя пред Него на съд.
Притчата за талантите пък призовава всеки християнин да обработва с усърдие нивата на душата си и така да увеличава дарованията – т. е. талантите, с които го е дарил Бог.
В народния календар първите три дни от Страстната седмица – от понеделник до сряда, са определени за почистване на къщата и къпане. Този ритуал има пречистващ характер и се вярва, че осигурява здраве. На някои места в България на Велики вторник момите носят в пълно мълчание вода от три кладенеца и я прибират на скришно място. За мълчаната вода се вярва, че има тайнствена сила и помага за изцеление.