Начало | Общество | Великден – между постите и преяждането

Великден – между постите и преяждането

Идва краят на великденските пости, най-продължителните в цялата година. Идва и разпетият петък, когато вярващите християни не бива да слагат нищо в уста. Дори и вода не се пие, според канона на Църквата. И пак тя казва: Каква полза ако измъчваш тялото си с неядене, но душата ти се надува от гордост ? Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?  Като постим телесно, нека постим и духовно; като очистваме тялото с въздържание от храна и питие, нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли.

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.

Милост, съчувствие и прошка ! В това е смисълът на Страстната седмица, седмицата на Страданието. В това би трябвало да търсим смисъла на Великден. Този Велик ден, който за едни е постене заради вярата, за други – заради немотията. За едни е ядене и пиене до освинване, за други – демонстрация на стандарт из дубайските хотели. Българският Великден така и не дойде за всички.

Според библейското учение израилтяните 40 години скитали из пустинята докато намерят Обетованата земя. Може би българите трябва още много години да обикаляме из пустинята на разделението, завистта, омразата, безразличието и страха, докато се поздравим с „България възкресе“! Сигурно е, че това все някога ще стане.

И за това не ни е нужен месия. Защото Той е във всеки един от нас ! Когато проумеем това – българският Великден наистина ще е тук.

 

Прочетете също

След 6-ти, дойде 9-ти септември. Е и?

Както народът казва “няма сватба без недарена сватя“, така няма дата от новата ни история, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *