Последни новини
Начало | Интервю | Ваня Делийска: „Звъника” трябва да живее и след мен

Ваня Делийска: „Звъника” трябва да живее и след мен

Ваня Делийска, диригент на хор “Звъника” към Център за работа с деца – Плевен. Снимка – Плевен прес.

Това може да каже човек надмогнал себе си като създател на нещо. Картина, музика, сграда, идея или книга. За такъв човек по-важно е оцеляването на създаденото, отколкото самия създател.

Такъв човек е Ваня Делийска. Създателката и диригентка на хор „Звъника”.  За нея и хорът ѝ е писано много. Но малко хора са я питали за стаени в душата ѝ мисли.

Намерихме Ваня Делийска в родното ѝ село Черни Вит. Посрещна ни в прекрасната си градина с изглед към Балкана.  Поговорихме на чаша кафе за нейната „Звъника”.

Ваня, стари познати сме и съселянки. Затова ще те питам нещо трудно. Можеш ли без „Звъника” ?

Много труден въпрос. Ти си първата, която ми го задава така директно.  Много пъти съм си мислила за това. Душата си съм питала дали мога. И не можех да си отговоря. Но Дора, дъщеря ми,, един път ми каза: „Мамо, ти без „Звъника” не можеш”. Това е.  Благодарна съм за възможността, която ми се даде, да работя до това време с моите прекрасни деца, които безгранично обичам.

Успя ли да предадеш на тези деца не само любовта си към музиката, но и към Балкана, към любимия Черни Вит ?

Вярата ми, че това е станало, е безпрекословна. Наистина вярвам, че това е станало. Връщаш ме към спомен от една тежка зима в Черни Вит, когато получих покана от кметицата на селото Цветослава Христова, да присъствам на тържеството по случай 3-ти март. Навън беше поледица и сняг, но отидох. Дадоха ми думата, говорих каквото чувствах. Накрая казах, че вярвам, че прозорците на нашите деди и бащи, отново ще светнат. Видях, че хората се развълнуваха, някои плачеха. След тържеството ме питаха наистина ли вярвам в това. А аз го вярвам това нещо.

Наскоро, с група от 20 човека от „Звъника” прекарахме една седмица незабравими дни в Черни Вит. На тръгване, преди да влезем в автобуса, направихме  финална снимка от престоя. Децата я пуснаха в интернет и са написали под нея: „Довиждане райско място”. Какво повече да кажа…

В какво друго е смисълът на „Звъника” ?

Това не ми е трудно  да коментирам. Защото тази тема наистина е много важна. Минаха 35 години  Трябва да отбележа, че бях поканена от Мария Мъркушева /хоров диригент, директор на бившия Център за художествена самодейност в Плевен, диригент на бившия хор „Катя Попова”, на хорова формация „”Алтерация”, на студентски хор към МУ – Плевен, б.а./, като вокален педагог в тогавашния пионерски хор към Центъра за работа с деца.. Усетих в себе си сила и възможност, и в един момент си казах, че искам да правя нещо отделно. Така се почна със „Звъника”. Тук искам да отбележа, че през всичките тези години съм имала подкрепата на общинските ръководства и на Центъра за работа с деца, за което съм им благодарна.

От самото начало си казвах, че моята основна цел не трябва да е тези деца да се занимават само с музика.. А че трябва да ги накарам  да имат обща цел. Да имат посока и стремеж в живота. Да могат да работят в екип. Освен това работейки в „Звъника” ще работим при определени правила.  И дисциплина. Тя за мен  е нещото, което ражда резултати. Но не грубата и креслива дисциплина, а тази, която уважава личността. На тези неща съм искала да ги науча през годините.

Оттук насетне, как ще бъде в условията на пандемия и предстоящ зимен сезон ?

Любимото ми време за планове е лятната отпуска. Тогава си обмислям нещата. На спокойствие и в Балкана. Така е и сега.

По време на онлайн обучението поставих доста задачи на децата и това се оказа успешно. Реших и направих нещо, което 2 години след участието на „Звъника” в „Шоуто на Слави”,  отлагах  Тези 11 красиви песни, които там трябваше да представим, какво ще се случи с тях като си заминат децата, с които ги правихме. Давайки си сметка, че работата в шоуто беше неистова. И аз няма да имам възможност да работа по този начин с децата. И им предложих, и те приеха, всяка една партия да я запишем по отделно. Но това е труден и нелен процес.  Решихме ние сами да си правим записите в репетиционната. Защото тези записи няма да имат публичност. Това беше част от работата ми онлайн по време на епидемията.

След отмяна на част от противоепидемичните мерки, тръгнахме на работа и си мислех за традиционния абитуриентски концерт. Той винаги е чакан не само от абитуриентите на „Звъника”, но и от плевенската общественост. Този концерт винаги е правен с много сценични ефекти, разнообразни форми и специален сценарий. Това обаче сега е невъзможно предвид обстоятелствата.

Затова ще се работи с камерни състави и солови изпълнения. Това си има и своите предимства.  Защото когато са по-малко деца, аз мога да бъда персонално по-взискателна.  Ще подготвя пиеси, които в камерен състав да предлагам  някъде.  И основно – със соловите изпълнения.  Така ч,е аз съм готова за тази обстановка.

Ваня Делийска. Снимка – Плевен прес.

Всяко нещо си има начало и край, знаеш го. След теб, как ще продължи да живее „Звъника” ?

Второ тежко нещо ме питаш. Ами няма да е лесно.  Затова защото чувството ми за отговорност, за дълг, отдаденост, любов към деца и природа са големи.  Чисто физически ми е трудно да си представя кой ще е решен по този начин да работи.  Но вярвам, че ще се намери изход  защото обратното би било много тъжно. И вярвам, че „Звъника” ще живее. И след мен.

Допихме си кафето мълчаливо,всяка с мислите си.Тя – за нейния хор, аз – за цветето звъника, което расте по черновитските ливади. Има 22 вида от него. Но само 5 са защитени по Закона за биологичното разнообразие.

Има много хорови формации в страната. Но „Звъника” е една. Не е защитена от разпад и забрава във времето напред. Важното е, че тези деца ще разберат един ден, че смисълът  да изкачват върхове е не за да може да ги види светът, а те да видят този свят.

Прочетете също

Информационен бюлетин на МВР-Плевен за 23-ти септември

Снимка – интернет ДОСЪДЕБНИ  ПРОИЗВОДСТВАНа 20 септември 2020 година около 11:45 часа в Плевен служители …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *