
БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ е нашата надежда. Не друг, той
ще ни остави във времето. Политиците, партиите, търговците
ще идват и ще си отиват, но той ще остане, за да ни пази. Храмът е негов. Затова да му отдадем заслуженото. Като хора, като общество, като държава. Да го нахраним и облечем по-добре от другите. Да го спасим от дребните грижи. Болката му да стане и наша. Празникът и цветята за 24 май са най-малкото, което можем да му дадем. Дължим му много повече, ако искаме да сме справедливи. Дължим му себе си и не бива да го залъгваме само с почести.

Думи на Стефан Продев ! Роден на 15.09.1927 год. Умира на 03.09.2001 год. Блестящ публицист, изследовател, гл. редактор на вестник “Дума”, на изданията на БТА – “Лик” и “Паралели”, председател на Съюза на българските журналисти /1900 – 2000/, носител посмъртно на наградата “Черноризец Храбър”. Бунтар, мъдрец, волнодумец, скромен, честен.
И забравен.