Днес празнуваме големия християнски празници Богоявление. На този ден Господ Исус Христос бива кръстен във водите на река Йордан от Св. Йоан Кръстител. Така Христос свидетелства едновременно божествения си произход, но и не мисията си на пратеник сред хората, “защото Бог се яви на човеците чрез раждане”.
Повече информация и историческа бележка за празника получаваме от православния интернет каталог – Pravoslavieto.com:
В петнадесетата година от царуването на Тиберий (14-37 г. сл. Р. Хр.), в Йорданската пустиня проповядвал св. Йоан Кръстител, наречен още Предтеча – последният старозаветен пророк, който възвестявал, че се приближава Царството небесно, че дългоочакваният Месия идва, и че е нужно покаяние. Онези, които се каели и изповядвали греховете си, били кръщавани в река Йордан.
Преди да започне Своята обществена проповед, Господ Иисус Христос също отишъл да се кръсти от св. Йоан Кръстител. Според евангелието Спасителят тогава бил на около тридесет години (Лук. 3:23),
В спомен на това събитие Църквата установява празника Кръщение Господне или Богоявление.
Първоначално този празник бил посветен въобще на явяванията на Божия Син на земята, при които по особен начин се открива Неговата божествена природа. Такива са: Неговото раждане, поклонението на тримата източни мъдреци, кръщението в р. Йордан с богоявлението и чудесата, при които особено проличава Неговата божествена мощ, особено чудото в Кана Галилейска и чудото с нахранването на петте хиляди души с пет хляба и две риби. Ето защо за означаване на този празник първоначално било използвано множествено число Богоявления.
Празникът бил наричал още и ден на просветлението, защото в древност оглашените се кръщавали масово в нощта на празника (също както на Пасха и Петдесетница). Кръщението наричали също светлина, а кръстените просветени.
Освещавала се и вода, която се използвала при кръщението. Сведения за чина на освещаване на водата имаме от IV и V в. Някои църкви на Запад през Х в. също познавали обичая на този празник тържествено да се освещава вода.