Беленчанка се класира пета на 21-километровото бягане “Отвъд мостъ” в Ловеч (СНИМКИ)

След 42-километровото предизвикателство във Варна преди около месец беленчанката Цветослава Врайкова-Беева се включва в ловешкото приключение “Отвъд мостъ”. Стартира заедно с още 81 души, изминава 21 километра и финишира на 5-то място сред жените.

Призивът на гр. Ловеч за състезанието е: “Докажете силата на волята си, опознайте красотата на Ловеч и изживейте незабравимо приключение!”.

За Цвети приключението наистина е било незабравимо и възможност да докаже не само силата на волята си, но и себе си като човек.

Ето какво сподели тя в личния си профил във фейсбук:

“Никой не обича да губи. Особено когато се подготвя за състезание. Но ден, с ден, не си приличат. Днес определено не беше моят ден – още в началото на седмицата го знаех. Въпреки това продължи и днес застанах на старта на Отвъд Мостъ/Beyond the Bridge , 21 км – след почти 35 часа безсъние, преуморена, но усмихната.

Трудно ми стана още на 10-ти км- продължих. Движех се трета или четвърта от дамите по трасето… една от тях ме изпреварва към 15-ти км… и след това я виждам седнала долу -крампа или проблем с прасеца… и тук е моментът, в който започна борбата на Его-то и това, на което са ме учили моите родители (@ Галя Врайкова и Здравко Врайков ) и това, което искам да дам като пример на дъщеря си, а именно ДА СИ ЧОВЕК, ДА ПОМАГАШ… направих няколко крачки… е, не успях да продължа. Върнах се. Свалих игличката, боцнахме прасеца. До момичето бе спрял и един от мъжете, който и направи масаж на крака, обърна ходилото в контра-шпиц, отпуснаха се мускулите. Дамата настояваше, “да си гоня времето” … Как? Какво уважение да имам после към себе си? И какво да разказвам след това?!?! – че съм се качила на почетната стълбичка, защото състезателката пред мен крампира – няма начин, това не съм аз…

Момичето каза, че е по-добре , продължих с леко темпо, но се обръщах няколко пъти назад – всичко беше добре… дори ме изпревари доста … към финала успях да я “догоня”, но не и да я изпреваря- 5 секунди ни е разликата … не ми беше ден за стълбичка, но ми беше ден, в който преборих за малко Его-то си… Беше ден, който ми даде възможност с пример да покажа на детето си (а защо не и на всички), че състезания ще има винаги, но много по-важно е това, че си показал човечност … 5-те секунди “боляха” след финала, не отричам, но когато момичето дойде и ми благодари – времето и класирането останаха на заден план.

И така.. 5-то място при жените, 22-ра от 82-ма стартирали на 21 км, с време 02:14:31…”

Снимки: Цветослава Врайкова-Беева