„Тържествено отбелязахме”, „сведохме глави”, поднесохме китки, показахме си униформите. Добре, че Ботев е един мъртъв гранит днес. Че ако беше жив, щеше да ни попилее. Напълно заслужено ! Искате доказателство ? Ето го:
„Тука се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човеческо съществование, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се богу като последния грешник и чакаш второто дохождание на Месия, за да добиеш награда за своите петвековни страдания! Какво искате от подобен народ? Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълното човеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен кьм своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци !“. Христо Ботев, в-к «Знаме», бр. 4, 5 януари 1875 г.
Ето затова го махнаха от учебниците нашите управници миналата година. Не го защитихме тогава, както не го защитихме и днес с казване на истината на висок глас: „Още сме роби войводо”.