Начало | Култура | Безобразия с конгреси и читалища

Безобразия с конгреси и читалища

От ляво на дясно: Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища, Чавдар Луканов, председател на читалище “Ракитин”, Плевен. Снимка – архив Плевен прес.

На 27 септември 2020 година се провежда 35-я конгрес на Съюза на народните читалища. От община Плевен не присъства нито едно читалище. Не са уведомени. Не присъстват и други читалища от страната заради „безсмислието” от този конгрес. Кой е участвал в него и какви важни читалищни въпроси са разглеждани – няма от къде да се научи. На сайта на Съюза има снимки. Документи от конгреса – не са публикувани.

Читалищните членове на Съюза искат да прочетат един документ, който е важен  – Уставът на Съюза на народните читалища. Искат да прочетат членът за мандатност на неговия председател.  Но публикуван Устав – няма !

И така председателят на въпросния Съюз е преизбран единодушно за четвърти път ?!

Защо читалищата не са научили, че предстои конгрес на най-висшия им орган, въпреки че информация  за това стои на сайта от средата на месец май тази година ?

Ето отговора:

Мария Венковасекретар на НЧ „Христо Ботев 1959“, Плевен: Дори незнаех, че има конгрес. Обадиха ми се колеги от Пловдив. Имаше решение конгресът да се проведе следващата година във връзка с пандемията. В Плевен не сме правили конференция за избор на делегати. Скандално е, че неизвестно как са отишли да ни представляват никому неизвестни хора. Те не са упълномощавани да ни представляват. Това са го направили така, за да не отидат тези, които искат промени и реална работа в интерес на читалищата. Този председател нямаше да бъде преизбран за пореден път, ако беше легитимен избора на делегати.

Силвия Сашева – секретар на НЧ „Георги Парцалев“ гр. Левски : Всички читалища в нашата община членуваме в Съюза на народните читалища. Това членство ни беше представено като задължително от г-н Чавдар Луканов. Плащаме си редовно членския внос и доколкото разбирам, с това узаконяваме  както Съюза, така и неговия председател. В същото време май много не се интересуват от нас, защото научихме  два дни преди крайния срок, че трябва да подготвим документи за участие в Конгреса. Не успяхме и Луканов ни каза – е, нищо, следващия път ! Направиха Конгреса набързо и някак потайно. Питам се защо и намирам отговор във Фейсбук , в групи на читалища. Хората не го искат този председател – вероятно това е причината за цялата потайност. А ние сме селска община със селски читалища – кой се интересува от нашето мнение ?!

Ралица Маринова – секретар на НЧ „Напредък 1871“ гр. Никопол:  Ние членуваме в Съюза. Преди време избрахме две секретарки на селски читалища за делегати. Те ходиха на Конгрес, но не съм запозната какво е станало там. Не знам какви решения са взети и кой е избран за председател. Нямам очаквания от Съюза, плащаме си членския внос и до там.

Искра Цонкова – секретар на НЧ „Борба 1896“ гр. Кнежа: Не членуваме в  Съюза на народните читалища. Това е неефективна организация. Вероятно има някой, който се възползва от нея, но колкото и да говорим за нейната безполезност в този ѝ вид, и с това управление – керванът си върви.

И от социалните мрежи: пловдивски читалища безуспешно са опитвали да си платят членския внос, но многократно им е бил връщан.

Вярно ли е, че близо 200 хил. лв. годишно харчи председателят на Съюза и секретарката му, питат читалищни дейци ?

От телефонни разговори с читалищни секретари от пазарджишко, варненско, ямболско, плевенско, научаваме, че в Съюза членуват  селски читалища и по някое голямо  от областен град. Най-често това са читалищата, чиито председатели са членове на управлението на Съюз и няколко техни приятели.

В същото време секретари на големи градски читалища в областни градове, не искат да се пишат имената им. Страхуват се, че това ще се отрази на разпределението на субсидията през следващата година. Това направи от читалищата държавната субсидия и остарелият Закон за народните читалища – страхливи, пасивни и мълчаливи читалищни работници.

Къде са активните читалищни хора ? Къде е будният и непокорен читалищен дух от миналото ?! Защо в публичното пространство се споменават много повече фондации и НПО-та, отколкото читалища ? Защо държавата дава 80 млн. лв за 4 хиляди читалища без контрол, без грижа за ефективност, без проверка кой как ги харчи ? Защо има фиктивни читалища, които получават субсидия ? Защо Министерството на културата направи структура „Регионални експертно-консултантски и информационни центрове „Читалища” /РЕКИЦ/ ? Каква полза от тях ? Колко пари харчат тези рекицове ?

80 милиона публични държавни средства ! Харчат се безогледно във време на пандемия и безпаричие ! 80 милиона от данъците на всеки българин !

Дойнов, докога ?

Ало, Банов, къде си ?!

Прочетете също

Онлайн ще се проведе научната сесия за студенти и преподаватели на Медицинския колеж

Осемнадесетата национална научна сесия за студенти и преподаватели, организирана от Медицински колеж към МУ-Плевен, се …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *