50 човека, свещи, изпринтена черно бяла снимка на Виктория Маринова, неловко мълчание, мълчаливо очакване, /за/белязаните админи на една фейсбук група, анемични думи за случилото се. Такова беше бдението в Плевен.
Това е не само разочароващо. Това е обидно за паметта на журналистката.
Такова бдение убива почитта и уважението към нея ! Защото нищо не предизвиква и нищо не следва от него.
Организаторите на бдението да бяха помислили малко над значението на тази дума. Бодърствам, не спя, внимателно следя /Български тълковен речник/. Тогава да питам – Кого събудихте с това бдение ? Какво постигнахте ? Какви послания изпратихте ? Разбунихте ли духовете ? Кой ви чу ? Успяхте ли да превърнете гнева на хората в нещо повече от словесни клишета на местни „активисти“ ?
Задавайте си тези въпроси когато правите подобни инициативи. И ако намерите правилния отговор – плевенчани ще дойдат. Не 50, а 5000.
И не си позволявайте да вините ! Плевенските майки, че не са дошли и журналистите, че ги няма. Ами майките си гледат децата по това време, а журналистите са наясно кой и за какво използва бдението в Плевен.
То показа как едно добро намерение може да се превърне в нелепо изпълнение.
С това казваме „Бог да прости Виктория Маринова“ и да въздаде заслуженото на извършител/и/ и тези, които създадоха този убийствен климат в държавата ни.