Баща се бори да спаси детето си от принудително извеждане в чужбина. Институциите са безучастни.

инж. Мирослав Лилов в редакцията на „Плевен прес“. Снимка – Плевен прес.

За инженер Мирослав Лилов всеки ден е изпълнен със страх. Страх, че държавни лица ще вземат синът му от детската градина и повече няма да го види. Шестгодишният Марти плаче нощем, а денем пита „Тати, как да се спасим от мама”?

Как се стига до тук ? През 2014 година инж. Лилов се установява за постоянно в Англия. Намира работа, квартира, устройва се добре. Събира се на семейни начала с литовката Лаура. Нямат граждански брак. Две години по-късно им се ражда син – Марти. Той е с българско и литовско гражданство. Издръжката на семейството за храна, наеми, памперси, дрешки, лекарства, консумативи, е изцяло от Мирослав. За да може Лаура да започне свой бизнес – направа на маникюр.  Начинанието е неуспешно.

До 2020 година семейството е в Англия, но Лаура предлага да се преместят в Ирландия, защото там е майка ѝ. Майката на Лаура се издържа от социални помощи като самотна майка, нищо, че живее на семейни начала с мъж, от когото има дете.

През ноември 2020 година Мирослав, малкият Марти и майка му заминават за Ирландия. През м. декември Мирослав получава осигурителен номер в Ирландия, който му осигурява легално пребиваване и по-малки данъчни тежести. Марти тръгва на детска градина, таткото работи като доставчик на замразени храни. Работният му ден започва в 3 часа през нощта до 12 часа на обяд. Лаура намира работа в куриерска фирма от 13:00 на обяд до 22:00 ч. вечерта. Работното време на двамата позволява майката да води сутрин детето на градина, а бащата да го прибира. До тук всичко е наред.

Но в началото на м.февруари Лаура започва често да закъснява от работа. Отказва да каже на Мирослав причината за закъсненията.  Той се принуждава да свали видеото от даш камерата /видеорегистратор/ на колата ѝ. И се оказва, че … Лаура има връзка със своя шеф. От разговорите между двамата Мирослав разбира, че отиването в Ирландия не е случайно. Лаура разказва в подробности как майка ѝ се възползва от осигурителната система в страната. Как се печелят пари от това, че си самотна майка. И как с парите от социалните помощи майка ѝ има апартаменти в Ирландия, Испания и Литва, които обаче се водят на името на баба ѝ в Литва.

Накрая Лаура признава, че има връзка със шефа си, след което напълно абдикира от майчините си задължения. Грижите за детето поема изцяло Мирослав и разказва: „Преди да тръгна на работа ставам един час по-рано, приготвям раничката на малкия, слагам му храна, плодове и разчитам, че тя ще го заведе на детската градина. В началото това се случваше. Но после не се прибираше. И аз трябваше да се обаждам, че не мога да отида на работа, защото няма кой да заведе детето ми на детска градина”.

Това продължава до края на м. април. Тогава Лаура казва на Мирослав: „Взимаш детето и заминавате за България. Дай ми ключовете от квартирата”.

Така на 11-ти май 2021 година инж. Мирослав Лилов и синът му кацат в България. Прибират се в родната къща на Мирослав в село Радомирци, община Червен бряг. Таткото, баба и дядо се грижат за малчугана, който тръгва на детска градина. Там рисува картинки с тях и с българското знаме. Майката не се обажда с месеци. Не се интересува от детето. Затова Мирослав завежда дело за родителски права в Районен съд – Червен бряг, като прилага всички изискуеми документи. Книжата по делото се изпращат в Ирландия, като цялата процедура отнема много технологично време. Затова Съдът присъжда т.н „привременни мерки”- временно бащата да има по-големи права до края на делото. Тогава майката започва да се обажда и заявява, че иска да си вземе детето в Ирландия. Попълва и апликация, че детето е отвлечено от Ирландия.

Така от Министерството на външните работи на България завеждат дело на Мирослав Лилов в Софийски градски съд по силата на Хагската конвенция, въз основа на попълнената апликация от майката. В нея тя посочва, че детето е с местожителство Ирландия, защото това е важно условие, за да се предприемат действия по Хагската конвенция. Нищо, че детето е живяло там 4-5 месеца и бащата е предоставил доказателства за това. Съдът не взима тези доказателства под внимание.

Въпросната Лаура посочва, че има по-големи права като майка съгласно ирландските закони, независимо, че няма брак с бащата.  Нищо, че в конституцията на Ирландия има текст, според който мъжът, който живее на семейни начала с жената повече от 12 месеца, получава същите права като майката. Съдът и това не взима под внимание.

Бащата иска да се направи психологическа експертиза от страна на Софийски градски съд, за да се разбере към кого е привързано повече детето и как би му се отразила една раздяла с бащата. Експертизата прави Златка Мачева, зачислена като вещо лице – психолог към Софийски градски съд. Същата след среща с детето, бащата и майката, прави заключение, че детето проявява „лоялност” към бащата. Не привързаност, а лоялност ! Това се оказва решаващо в съда. И той отсъжда делото в полза на майката.

По този повод Мирослав споделя, че преди въпросната срещата със Златка Мачева, Лаура му казва: „Вие българите сте бедни и продажни. И за 5 лева ще се продадете”. Заради тези думи и други действия на вещото лице Мачева, Мирослав Лилов е подал сигнал за корупция в КПКОНПИ № ЦУ01/С-402/11.05.2022 г. КПКОНПИ го изпраща в Районна прокуратура – София. Отговор няма.

Междувременно прави и две независими една от друга психологически експертизи на детето, които излизат с категорично становище – детето е привързано към бащата. Евентуална раздяла с него би довела до психологически срив на детето. Тези експертизи не са взети под внимание.

Мирослав обжалва решението на Софийски градски съд пред Апелативния. На 10-ти октомври губи делото и там. Но получава писма от Англия, че въпросната Лаура е търсена от 7 колекторски фирми заради непогасени дългове.

В момента е подал молба във ВКС /Върховен касационен съд, б.а./, за отмяна на решението на Апелативния съд. По този повод адвокат Георги Стефанов, който е поел делото на Мирослав, каза за „Плевен прес”: „Българските съдилища разбират много малко от такъв тип молби. И на практика нарушават и процесуалното, и материалното законодателство много тежко. От друга страна искането /въпросната апликация, б.а./ се прави само с една декларация от молещото лице. Аз декларирам, че някой ми взе детето. Което е абсурдно. Макар че, законодателството е направило това с идеална цел в защита на децата. Но светът не е идеален. И на практика случаят тук е такъв.

Майката напуска семейното жилище защото има някакви други идеи за личния си живот и след 8-9 месеца се сеща, че има дете. Естествено, че когато пусне апликацията през Външно министерство тук, те са длъжни да образуват процедура. Съдилищата изобщо не знаят къде се намират, защото ако е трябвало детето да бъде връщано някъде, то е по обичайно местожителство, т.е. Англия. А те го връщат в Ирландия. Съдът не си е направил труда да провери къде му е обичайното местожителство. Процедурата върви формално, а не трябва да е така.

Ние сме отправили искане до ВКС да спре решението на Апелативния. Да се спре изпълнението, след което делото да се гледа по същество. Защото ако детето бъде изведено по този начин, то ще отиде там, където не му е обичайното местожителство, в друга държава. Защото и Конвенцията, и Закона, а има и решение на Европейския съд при официални запитвания на съдилища, които казват, че местожителство на дете може да се промени чак след една година местожителство на конкретното място. Тоест, за да се върне детето в Ирландия, то трябва да е живяло поне една година там. И там е много твърда практиката на Европейския съд.

В случая Съдът изобщо не е разгледал този въпрос и го връща някъде. Ами ако майката иска да го върнат в Зимбабве и там ли щяха да го върнат?!

Не трябва с лека ръка да се решават съдби на дечицата само с по едно декларативно искане на някой си. Защото Конвенцията има предвид отвлечени деца, неправомерно преведени. И въз основа на това нещо те злоупотребяват. Защото може ли едно дете да бъде отвлечено, когато на практика със съгласието на двамата родители е дошло в България?!

Така че, тук се допуска на една злоупотреба с права. Защото ако не се изследват фактите, тази злоупотреба ще нарасне. Надяваме се да променим това”.

Как се живее под такова напрежение, питаме Мирослав. Проронва: „Животът ни е ад. Всеки ден социалните и полиция могат да дойдат по всяко време и да вземат детето. Изведат ли го от България – край. Повече няма да го видя. Майка ми се съсипа от мъка. Марти плаче нощем, а денем ме пита „как да се спасим от мама”. Какво да му кажа?! Не мога да повярвам, че държавата може да допусне това – едно българче да бъде насила изведено в чужда страна. Кой да защити детето ми, има ли справедливост в тая държава?!”

Дано Върховният касационен съд върне надеждата за справедливост в Мирослав Лилов. И детето му да расте в България здраво, спокойно и обградено с обич.

Снимките са предоставени за публикуване от инж. Мирослав Лилов.

Споделете:

Прочетете също

3 декември – Международен ден на хората с увреждания

Снимка – интернет. Международният ден на хората с увреждания е обявен от Генералната асамблея на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *