А вие защо сте без маска или за човечеството, което не мисли

МАСКА
Снимка – фейсбук страница Милена Римпева

Поместваме този текст заради неговата актуалност. Присъединяваме се към казаното от авторката. Каквото и да се случва – нека пазим разсъдъка си ! Защото пренебрежението към здравия разум – е сигурния път към нещастието.

– А.. вие, защо сте без маска? – ми задава въпрос напълно непозната жена на улицата.

Всичко това се случва навън, на място, на което нямаше никакви хора освен мен и минаващата жена. Денят бе сряда, а тази мярка щеше да влезе в сила от четвъртък.

Първо – няма сила, нито закон, който да ме накара да си сложа маска на открито, когато съм сама по улиците. Да гледам хора в планината, разхождащи се с маски е, меко казано, тъжно! Наистина не мога да проумея как е възможно да има толкова много немислещи хора! Да, грип има! Дори няма да коментирам дали е толкова страшен или не! Дали има конспирации, или не! Нито едно от тези неща няма никакво значение! Единствено значение има съсипаната психика на света! И за това не са виновни медиите, политиката или конспирациите, а цяло едно човечество, което не мисли.

Нека приемем, че този грип е чума! И ще измрем масово! И какво от това, питам аз? Ако е дошло време да си отида, аз или близките ми, това ще се случи, дори, ако се скрия в най-дълбоката пещера и не си свалям намордника денонощно. Какво пазим? Пазим някакъв живот, който обричаме на тотална мизерия, но важното е да сме живи! Да сме живи, за да съсипем бъдещето на поколения след нас, а ние да прекараме остатъка от живота си в страх, треперещи в кой миг ще ни настигне болест или смърт!

Изгубих най-близките си хора като дете от най-различни други болести, не от грип. Да, болката е неописуема! Но живота продължава! Така е устроен! Ако ми остават още двадесет и четири часа живот, то със сигурност не искам да живея в страх, ограничавана от фобиите на хората или чакаща чумата да отнеме живота ми. И нека пак да си кажем, че това дори не е чума!!!

Разбирам страха на хората! Но да бъдеш смел, не означава да нямаш страхове, а да действаш и живееш пълноценно въпреки тях! И, ако наистина всички се осъзнаем и мислим повече, нито държавата, нито световните организации биха могли да побъркат цяло едно човечество!

Виждам как хората мизерстват, но са готови да живеят така, само, за да останат живи! Дали това е смисълът на живота ? Да живеем като мишки, завряни в дупки, с изпържени мозъци от страх! Светът се превърна в психиатрична клиника! Това ли ще оставим на децата си? Живи хора, без никаква стойност!

Автор:Милена Римпева/Milena Rimpeva/лична Facebook страница

Споделете:

Прочетете също

received 524119446790803 1

Регламент за участие в VI Междуучилищен конкурс “На теб, Българийо, свещена…”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *