Решихме да отбележим днешния Ден на будителите чрез разговор с духовен човек. Чудихме се кого да потърсим. Имаме в Плевен поети, писатели, художници, актьори, музиканти, хореографи, учители, архитекти. Спряхме се на г-жа Аня Михова – директор на Регионална библиотека „Христо Смирненски”. Заради книгите, откъдето тръгва всичко. И заради нейната биография на ръководител на Храма на знанието – Регионална библиотека „Христо Смирненски” Но най-вече защото е четящ, мислещ човек с дълбоки познания върху езика ни като правила и норми.
Пак е първи ноември – Ден на будителите. Кого ще будим ?
Всички се нуждаят от събуждане и от нов поглед.към живота ни, към историята, към миналото, и към бъдещето. Всички. И младите, и тези, които сме активни, и възрастните хора. Всички имаме нужда постоянно да събуждаме своята съвест. Точно сега това е много важно. Да събуждаме своята националност. Преди всичко ние сме българи. С огромна, забележителна, дълга и съдържателна история.
Ние се делим на две, съвсем поляризирани общности. Много велики хора и много нищожни. В името на парите ние обезценяваме живота. Идеи няма в нашия живот. Трябва да събудим идеите в хората. Без идеи ние не се различаваме от животинския вид. Идеите са много важни. С тях трябва да вървим напред и да се мъчим да си представим едно по-добро бъдеще. И като будим хората – трябва да им покажем какво трябва да очакват.
Добре, но как да ги будим хората ?
С книгите. Това е най-старият начин и най-познатия. Според мен и най-ефективния. Четящият човек никога не забравя това, което го издига над всички останали – мисленето. С четенето ние развиваме мисленето. Има много книги. Над 4 000 са издателствата в България, които издават различни книги и хората четат – независимо дали много или малко. Кой колкото време има. Трябва да знаем, че пътят към Храма минава през знанието и четенето.
Добре де, ще събудим някого, ама той като се събуди и види тази реалност дали няма да поиска пак да заспи ?
Не, не. Будейки хората се надявам, аз съм оптимист, че те ще се огледат и ще кажат – абе, не може повече така. Наистина не може. Ние имаме прекрасна природа, прекрасни културни традиции в изкуствата, в писмеността, в музиката. Това е, което ни прави единствени и незаменими в света. Трябва да стъпим на него и да си оправим живота в България.
Според теб коя професия носи отговорността за събуждането ?
Според мен отговорност носат гражданите на тази страна. Нали всички се чувстваме граждани, не сме анонимници, нито роби. Не можем да очакваме от политиците да ни будят, те имат други цели. .Политикът и смисълът на политиката е да стигнат до ръководене на държавата. Това е целта на всички политически партии, това е смисъла на тяхната дейност. Ето защо…..
Назови конкретно някой, който носи отговорност.
Отговорност носят всички.
Няма как счетоводителят да носи отговорност.
Виж, ако не краде как мислиш ти ?
Честността, почтеността са качества на хора от всички професии. Разбира се, на първо място поставяме хората в образованието – учителите. Те са тези, които учат дечицата докато станат възрастни хора. Изграждат ги като личности със своя опит, знания, морал И те за мене носят една от отговорностите на първо място. После творците. Творците които създават художествените ценности. Всичко това носи събуждането на духа.
Защо и учителите, и творците станаха беззъби и опитомени ?
Аз мисля, че не са опитомени. Поне аз така се чувствам понякога – като притисната от обстоятелства и хора, които не могат да разберат какво им говоря. Така е много трудно да работиш и да опитваш да водиш диалог с хора, които въобще не знаят нищо за езика, на който ние трябва да говорим. И за съжаление стават политици и управляват.
Творците не ги движат толкова парите макар че им трябват. Един мой любем професор, Пантев, казваше: „Абе, човек трябва да е малко гладен, за да напише нещо хубаво”. Мисля че творците са в ъгъла защото не се дава простор, няма място за изява. Не се цени духа, не се цени културата, не се цени образованието. Погрешно разбиране на демокрацията е това. Демокрацията означава, че всички имаме право, но всеки има стъпало. И много е важно движението между стъпалата.
1-ви ноември – Ден на будителя или Ден на Хелуин ?
Безспорно за мен е Ден на будителя. В Регионалната библиотека отбелязваме Хелуин, не го празнуваме. А го отбелязваме защото прекалено много е наситен живота на децата със случки от този ден. Аз и до сега не мога да кажа точно какво се чества на Хелуин. Просто не мога да го приема като свой празник. Не го отричам, нека който иска да си празнува Хелуин. Но за мен 1-ви ноември е Ден на будителите който е много по-важен и е ден на духа. И да не забравяме – все пак духът винаги побеждава.