
61,6% от анкетираните от “Алфа Рисърч” пълнолетни граждани определят настоящата ситуация като “изключително тревожна, с дестабилизация и неработещи институции”.
Традиционното проучване на “Алфа Рисърч” на старта на поредните, седми предсрочни избори очертава сложна, тревожна за избирателите и в много отношения, непредвидима за политиците картина, в която сблъсъци и обрати няма да са изключени до преброяването на последната бюлетина.
Българските избиратели влизат в кампанията изморени и демотивирани от безплодността на юнските избори и от все по-голямата неспособност на партийните елити да носят отговорност и да овладяват сложни политически ситуации, обобщават социолозите.
На старта на кампанията ГЕРБ отново се позиционира като първа политическа сила (23,9%) с незначително по-нисък резултат от този на последните парламентарни избори. След разпада на ДПС в битката за второто място влизат ПП-ДБ (14,4%) и Възраждане (14,2%). Макар да запазват относително най-висок дял твърди симпатизанти, и при трите политически сили е налице своеобразен стъклен таван, който не могат да пробият. Ако кампанията не доведе до рязка активизация, висока е вероятността всяка една от тях да отбележи загуба на гласове в абсолютен брой, респ. по-слабо доверие и подкрепа в обществото.

Една от най-интересните битки е безспорно между крилата в ДПС. На старта на кампанията, отчитайки всички трудности в измерването на този специфичен вот, “Алфа Рисърч” регистрира следните резултати – 7,9% за “Алианс за права и свободи” (Ахмед Доган), 6,1% за “ДПС – Ново начало” (Делян Пеевски).
Кампанията тепърва започва, но предвид устойчивостта на тези нагласи, е много малка вероятността партиите да привлекат вот извън твърдите си ядра и така рязко да увеличат избирателната активност, посочват социолозите.
След като моделите на остро противопоставяне, “червени линии”, “изчегъртване” и ротация не сработиха, очакванията на избирателите еволюират в посока „отстъпки и компромиси от страна на партиите в парламента, за да се състави коалиция, въпреки различията“ (61,8%). Над два пъти е по-малък делът на хората, които не са склонни на подобни компромиси (26,3%). По-поляризирани са обществените нагласи относно това, дали трябва да се сформира коалиция между широк кръг от партии (51,7%) или с една водеща политическа сила (43,5%).

Аргументи “за и против” има и при двата сценария. В първия случай има риск от изключително нестабилна коалиция, във втория – от обезличаване на по-малките партньори. Допълнителна бариера срещу приемането на иначе нормалната политическа теза за доминиращата партия (която на всички последни избори е ГЕРБ) е убеждението на над две трети от избирателите, че „партията на Борисов е показала, че може да печели избори, но не и да сформира правителства“. Тази нагласа възпрепятства привличането на по-широка периферия към ГЕРБ. Кампанията ще покаже, дали тактиката с включването на успешни кметове в депутатските листи ще промени тази оценка, или обратното, ще бъде разчетена като отслабване и на местната власт.
За процесите в ДПС:
Неочакваното разцепление в ДПС продължава да предизвиква каскада от политически, съдебни и институционални реакции, но изборите са тези, които ще покажат къде стои центърът на електоралната тежест и доколко стабилен е той. В този процес не е без значение какви са обществените оценки по ключови събития в доскоро монолитната партия.
С оглед на съдебните битки около регистрацията на париите в ЦИК, “Алфа Рисърч” зададе въпроса: “През последните месеци групите около Делян Пеевски и Ахмед Доган спорят кой представлява автентичното ДПС и има право да носи името. Според вас коя от тях има по-големи основания да запази марката/името?”. 53% смятат, че по-големи основания да запази името ДПС има крилото около Ахмед Доган, а 14,9% – това около Делян Пеевски. Сред българските мюсюлмани това съотношение е 43% : 27% в полза на фракцията на Доган.

Същевременно процесите в ДПС не допринасят за изчистване на образа и приемливостта им като участници в управлението на нито една от двете фракции. Въпреки желанието на хората за сформиране на широка коалиция в следващия парламент, по отношение на ДПС-тата, мненията са доста критични. 51,8% смятат, че нито едно от двете крила не трябва да участва в бъдещо управление. 16,2% отдават това право на фракцията “Доган”, 10,6% – на фракцията “Пеевски”. Едва 9% са склонни да допуснат мирно съжителство между двете крила в едно бъдещо управление.
За избирателната активност:
30 – 31% от имащите право на глас пълнолетни българи заявяват готовност да участват в предсрочните избори през октомври, което е спад с около 3 процентни пункта спрямо юнските избори – логична тенденция предвид все по-голямото разочарование от партиите и все по-силните съмнения, че ще бъде съставено правителство.
В условията на ниска избирателна активност, висока тревожност, желание за протестен вот срещу настоящите политически сили и висок емоционален градус между привържениците на двете крила в ДПС, е изключително трудно да се проследяват устойчиви тенденции. Много малка промяна в абсолютния брой на гласовете, може да предизвика пренареждане на политическата конфигурация, влизане във или изпадане от парламента, както и постигането на символни победи или загуби.
В заключение, на старта на кампанията се очертават 7 партии и коалиции с потенциал за присъствие в новия парламент. Още една или две политически сили могат да акумулират полезен вот, който в значителна степен ще дойде не от привличането на нови избиратели, колкото от периферията на настоящите „големи“ политически сили.