Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
Адвокат Калин Костов е български юрист, общественик и председател на Сдружение “Площад Алеко”, което заедно с Фондация “Консервативно общество” организират дискусионна
За липсващата регионална политика, за изчезващите централни градове и социалният разлом, за идентичността и подмяната на ценностите, за съвременните авторитети (и тяхната липса), както и за най-важната битка на Европа “Плевен прес” разговаря с адв. Калин Костов.
Адв. Костов, каква е целта на дискусията, която ще проведете в Плевен?
Целта на събитието е най-сетне да се проведе този публичен разговор за идентичността на България и Европа и на всички процеси през последните години, които направиха така, че от всепризната и обединителна кауза в началото на прехода в България, Европа се превърна в дума лишена от смисъл. Това е така, защото същността на Европа се подменя с ценности, които никога не са били в нейния дневен ред от момента на основаването на Европейски съюз. Обществата имат два избора – да проведат битка за своя дом или да го изоставят и разрушат.
Това е разговор за липсващата регионална политика на България, за огромните диспропорции между център и периферия, които протичат и в Европа.
Опитваме се да съберем различни мнения – на представители на всички вероизповедания, на интелигенцията, на бизнеса, на медиите, защото разговорът е и за медийната свобода.
В момента тези въпроси отсъстват от обществения дебат и израсна цяло поколение, което няма авторитети и ориентир за добри и лошо.
Защо избрахте Плевен?
Необходимо е да излезем извън комфорта на софийското говорене и да видим другата България, която не я дават по новините всяка вечер.
Поради тази причина решихме да проведем този разговор в Плевен, като град, в който има университет и се обучават много чуждестранни студенти. Тук живее и работи проф. Славчо Томов, който е част от Управителния съвет на Сдружение “Площад Алеко”.
Ще потърсим хора от академичните среди и медиите, ще поканим представители на традиционната журналистика и хора от интернет пространството.
Но по-важни са хората на местно ниво, които дават тона на разговора, защото те са авторитетите и хората ги познават лично.
Смятате ли, че само авторитетът на обществениците, които ще Ви подкрепят, е достатъчен срещу огромните финансови потоци и солидния юридически гръб зад НПО-тата, които подкрепят джендър идеологията?
Силата на джендър идеологията не идва от огромните финансови потоци, а от добрата организация, връзките между хората и отдадеността на тази кауза на всички, които я подкрепят. Ние нямаме адекватно реципрочно отношение в т. нар. “тихо мнозинство”. Ние не сме обединени и мотивирани да защитаваме каузите, в които вярваме. Това се видя на последното издание на “Месеца на семейството”. Българинът все още не е разбрал, че трябва да се бори за това, което има. Трябва да изградим мислене и отговорност, тогава ничии милиони не могат да променят идеологическата конструкция.
Тук искам да акцентирам на един огромен разлом, който, като че ли, никой не видя и никой не иска да коментира. От една страна имаме най-авторитетната институция у нас – Българската православна църква, която даде ясен и категоричен положителен отговор по отношение на промените в Закона за предучилищното и училищното образование и т.нар. забрана на ЛГБТ пропагандата в училище. От другата страна имаме европейски институции, които заеха обратната позиция. Ние къде сме между тези две позиции? Трябва да има ясен обществен дебат.
Т.е. българското общество все още не осъзнава, че има проблем?
Да, не го разпознава. Този проблем е различен – в центъра на София е един, в крайните квартали е друг, в областните градове е трети, в по-малките градове и селата е четвърти. Но вече е стъпил на българска почва и разговора за него е необходим.
Ще успеят ли европейските институции отново да предизвикат обществена дискусия и да принудят българския президент да наложи вето на промените в закона за предучилщното и училищното образование? ЛГБТ обществото, като че ли, не вярва, че е възможно тези промени да останат…
Това е политически въпрос, който е свързан с настроенията на партийните лидери. ЛГБТ ценностите са политическа идеология и доктрина, те не са опит за защитаване на граждански права. Българското законодателство има достатъчно гаранции за спазване на правата на малцинствата. Това не е разговор за ограничаване на правата на малцинствата, а доколко това, което се прокарва под паравана за защита на правата на определни общности, всъщност е това.
Имаме ли проблем със защитата на правата на тези общности, че да се налага това нещо да бъде имплементирано?
Те казват, че има.
Аз такъв проблем не виждам. В училище понякога децата могат да са много жестоки. Тук е мястото на техните родители и учители да сложат ясна граница. Но тази граница никога не е минавала през паралелно законодателство и вкарване на учебно-преподавателския процес в задължителна идеологическа рамка.
