Начало | Без категория | “Доброволци за Червен бряг” зарадваха възрастни хора в Радомирци, акцията продължава и другата седмица

“Доброволци за Червен бряг” зарадваха възрастни хора в Радомирци, акцията продължава и другата седмица

“Едно време, като слушах как старите хора в моя край разговарят помежду си, имах чувството, че си разменят златни монети… Сега, като слушам как всички ние разговаряме помежду си, имам чувството, че си разменяме книжни левчета. От ония смачкани и захабени от употреба книжни левчета, с които нищо не можеш да купиш! ” — Йордан Радичков

Речта на възрастните хора е съкровище за всички нас. Пропита е с толкова мъдрост и житейски поуки, че човек може да слуша по цял ден и все няма да се насити. Великият Радичков неслучайно заявява: “Винаги ме е привличала истинската селска мъдрост, която се таи зад привидното простодушие на обикновените хора”. Тъкмо затова Радичков громеше нелепостта и нищетата в живота на малкия човек с перото си. И тъкмо затова ни завещава да се грижим за малкото село и за малките и възрастни хора в него. Защото къде отиват достойнството и човеколюбието, за които така упорито претендираме, че притежаваме, ако допуснем мъдростта на бабите и дядовците ни да изгасне в мизерия?

Младежката доброволческа организация “Доброволци за Червен бряг” продължи и този уикенд кампанията си “Усмихни Баба и Дядо”. Младежите и девойки тази събота бяха на посещение в село Радомирци, където се срещнаха с възрастни хора в нужда. Освен плик с храна от първа необходимост/ боб, леща, олио, ориз, захар, брашно/, младежите дариха домакините си с време да поговорят и споделят неволите и тревогите си.

Първата спирка беше при баба Дешка в края на селото. ” От месец март се движа много трудно. От нищото се случи. Пиех си кафето на магазина, понечих да стана да си ходя, но изведнъж краката ми не мръднаха. От тогава съм все вкъщи, най-много да ида до градината. Случката стана на 3 март. От този ден съм като ранен войник от Освобождението.”, заяви баба Дешка с чувство за хумор на гостите си от Червен бряг. От 20 години е болна от диабет,което прави ситуацията й още по-трудна. “Издигате се в очите на старите хора. И ние имаме нужда от топлинка”, обърна се тя накрая към доброволците.

След това младежите посетиха къщата на дядо Пенко. Възстрастният господин посрещна и изпрати гостите си със сълзи на очите. Макар и на близо деветдесет години, той все още чете вестници. “Не само младото поколение имат стрес. Пенсионерите също имаме и той ни топи”, заяви с жалост дядото. Последни две бяха къщите на баба Цена и баба Марина в другата част на село Радомирци. И двете- отдавна вдовици, трудноподвижни. Децата ги виждат рядко. Времето и разстоянието — най-голямата пречка. Благодариха за пакета с храна и обещаха да потърсят доброволците от Червен бряг винаги когато имат нужда от ръка. Било то някой да им сцепи и внесе дървата, да не изгният зимата навън, или да помогне да прекопаят бурена в градината.


За Милен Маринов, главен организатор на инициативата “Доброволци за Червен бряг”, както и всички негови съратници предприятието “Усмихни Баба и Дядо” е само малка крачка. Капка в морето. Обаче упоритостта на капката пробива и най-твърдия камък. Миналата седмица доброволците бяха в Сухаче, другата — в Ракита и така капка по капка, село по село, без излишни грандиозност и фанфари, сърцата на част от изстрадалите стари хора у нас биват стоплени.

Прочетете също

Илко Иларионов с нова книга

Един коментар

  1. Добрина

    Направо ми се доплака. Тези млади хора имат сърце и душа и сигурно живи баби и дядовци та така са решили да ходят при възрастните хора по селата. Що не вземат да дойдат и в Плевен че и тука е пълно със самотни и забравени от всички старци. Браво на децата, да са живи и здрави.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *