сряда , октомври 16 2019
Последни новини
Начало | Новини | 10 март – Сирни заговезни, Ден за прошка

10 март – Сирни заговезни, Ден за прошка

                             „Лесно се прощава – трудно се забравя“

Днес празнично – обредния календар на българите отбелязва Сирни заговезни, наричан още Прошка, Поклади, Сирница, Масленица. Според Уикипедия това е:  важен зимно – пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден, /винаги в неделя/ и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Това е времето на кукерите. На празничната трапеза се слагат млечни и яйчени продукти. Приготвя се баница със сирене, варено жито, халва с ядки.

През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя се палят огньове /клади/ и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Oбичаят „оратници“, това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни.

 Прието е да се извършва и обичаят „хамкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката. Ритуалът придружаващ този обичай в оригиналната си форма изисква от искащия прошка да каже: „Прощавай!”, а от прощаващия да отговори „Просто да ти е. Господ да прощава”.Затова празникът е познат още и като Прошка.

Това е според фолклорния обичай дошъл от вековете. До колко този обичай е осъзнат и дали споделяме дълбоката му философия или само външните му прояви ?

Изправени отново пред Великия пост дали ще разберем, че не трябва да оставяме времето да разрешава проблема, а трябва да преобърнем прощаването в съзнателен процес, в доброволен и свободен акт, от който собствената ни душа има нужда за да се почувства освободена от оковите на омразата, яда, болката, горчивината, самосъжалението и самооправдателното държание. Това ще посочи как да обновим нарушените отношения. Ще ни накара да осъзнаем, че и ние, и човека на когото се стремим да простим сме просто хора, подвластни на собствените си интерпретации за добро и зло.

Прошката трябва да е безусловна. Затова отрано трябва да обмислим на кого и за какво трябва да поискаме прошка и на кого какво имаме да простим. Истинската прошка винаги е конкретна: за конкретен човек, за конкретни неща. Прошка “по принцип” няма. Прошката освен акт на вярата е и съзнателно усилие на волята, ясно да определим и формулираме какво помрачава любовта ни към другия и после, като се опитаме да се поставим в неговата позиция, да съумеем да изтрием болката. Прошката не е небрежно изговорени думи, а акт на сърцето, то прощава. А преди да простим на някого, трябва да можем да простим на себе си.

Добре е да знаем, че прошката е уханието, което виолетката оставя върху петата, която я е стъпкала, според Марк Твен. Но според Ницше не трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават. Честит празник !

Прочетете също

Единствен Спартански има куража да реагира. А останалите ?

Публикацията на „Плевен прес“ за продажбата на гласове в плевенска област, която публикувахме днес,14-ти октомври, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *