• 22 . ян. . 2019 - Основен футболист на Спартак аут до края на сезона
  • 22 . ян. . 2019 - В помощ на студента: Вече приемат документи за лятна ваканционна заетост на студенти в Германия
  • 22 . ян. . 2019 - В Чомаковци пак спират водата
  • 22 . ян. . 2019 - 10 дни за ползване на отстъпката за подадена декларация за доходите по електронен път
  • 22 . ян. . 2019 - Национална откриваща среща по проект DANUBE FLOODPLAIN

За седма поредна година Институтът за пазарна икономика представя изданието „Регионални профили: показатели за развитие” – единственият по рода си алманах на регионалното развитие в България. Регионалните профили, както е по-известно изданието, се превърна в безспорна запазена марка на Института за пазарна икономика. За читателите на „Плевен прес” поместваме в съкратен вариант данните за област Плевен.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Плевен продължава да нараства. Но ръстът му отново е по-ограничен от средния за страната. Икономиката на областта все повече изостава с 7 300 лв. на човек при 13 206 лв. – за страната. Увеличението на брутния продукт е съпроводено от ръст в заплатите и доходите в областта. Въпреки че и те остават на по-ниско ниво от средното за страната. През 2017 г. средногодишният доход на лице от домакинството достига 5 774 лв. (при 5 586 лв в страната).

През 2017 г. се наблюдава и увеличение на бедността в областта, като делът на населението, живеещо с материални лишения, и този на населението, живеещо под линията на бедност за страната, са по-ниски от средните за страната.

Икономическата активност в областта продължава да се повишава и през 2017 г., макар че остава под средните стойности за страната. Повишението ѝ води до повишаване на заетостта, но тя остава сравнително ниска – 62% при 67% в страната, както и до символично намаление на безработицата, която  продължава да е сравнително висока – 11% при 6 % за страната. Образователната структура на работната сила в областта остава като цяло непроменена през последните години.  Сред 25-64 годишните 25 % са с висше образование (при 28% в страната), а 19 % с основно и по-ниско (при 17% в страната). Демографска картина се отразява и на пазара на труда. Коефициентът на демографско заместване като отношение на населението на 15 – 19 г. към това на 60 – 64 г. в областта е 60 %, при среден 64% в страната. Това означава, че на всеки 100 души, които предстои да излязат от трудоспособното население през следващите няколко години отговарят 60 младежи, на които предстои да се влеят в пазара на труда.

Бизнесът  и инвестиционната активност в област Плевен са сравнително ниски. Броят на нефинансовите предприятия остава 39 на хиляда души от населението (при 57 на хиляда души в страната). Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи се свиват до 1 247 лв. на човек (при 2 488 лв. за страната). За трета поредна година няма повишаване на относителния обем на чуждите инвестиции в областта. Те са значително по-ниски от средните за страната. Към края на годината чуждестранните преки инвестиции в предприятията в област Плевен са 756 евро на човек при 3 310 евро на човек в страната. Усвояването на европейски средства в областта нараства, но също остава по-ниско от средното за страната. Към 30 юни 2018 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в област Плевен е 1 311 лв. на човек (при 1 543 лв. на човек в страната). В рамките на областта най-много усвоява община Белене.

Гъстотата на железопътната мрежа в областта остава значително по-висока от средната за страната. Гъстотата на пътната мрежа е съизмерима със средната, но делът на автомагистралите и първокласните пътища е по-нисък – 12% в областта при 19% в страната. Малко по-ниско от средното е и качеството на пътищата в областта.

Достъпът и използването на интернет в областта се повишават, но остават по-ниски от средните нива в страната и през 2017 година. Усреднените ставки на разглежданите местни данъци в общините в област Плевен запазват нивата си и през 2018 година. Нивата на данъците върху превозните средства, търговията на дребно и таксиметровия превоз в областта са значително по-ниски от средните за страната. Усреднените размери на данъците върху прехвърлянето на собственост и върху недвижимите имоти на юридическите лица пък са по-високи от средните за страната.

Самооценките на местната администрация за развитието на електронно правителство и предоставянето на услуги на „едно гише” се повишават през 2018 г., но остават по-ниски от средните за страната. Същевременно прозрачността на администрацията се оценява високо.  Покритието на кадастралната карта в областта е двойно по-ниско от средното за страната.

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

Плевен остава сред областите с най-влошена демографска картина и през 2017 година. Причина за това е както ниската раждаемост, така и изселването от областта. Коефициентът на естествен прираст намалява до -10 ‰ (при – 7 ‰ в страната), а на механичен прираст – до – 6 ‰ (при -1 ‰ в страната). Тези показатели предопределят и високите коефициенти на възрастова зависимост.

Отношението на населението на 65 и повече години към това на 0 – 14 г. достига 186% при 148% в страната. Делът на градското население в областта се повишава и през 2017 г., но остава значително под средния за страната – 67 % при 74 % в страната. Гъстотата на населението в областта също е под средната за страната.

Нетният коефициент на записване на населението в V – VIII клас в област Плевен се повишава, но остава по – нисък от средния за страната. Делът на второгодниците продължава да е значително по-висок от средния за страната. Отпадналите от основното и средното образование намаляват и

през 2016 г. делът им е под средния за страната.

Значително по-лошо е представянето на учениците от областта на матурите по български език и литература през 2018 г.  Средната оценка е

3,71 (при 4,24 за страната), а делът на слабите оценки – 12 % (при 6 % за страната). През 2017 г. областта успява да привлече много нови учители и разликата със средния им относителен брой за страната нараства значително.

Плевен е една от малкото области, в които относителния брой на студентите нараства и през 2017 година. Осигуреността на областта с лекари е значително по-висока от средната за страната. Един общопрактикуващ лекар в областта отговаря за 1 129 души от населението (при един на 1 562 души в страната), а един лекар от водеща специалност за 385 души (при един на 529 души в страната). Плевен остава и областта с най-голяма леглова база в страната – 8,8 легла на хиляда души в многопрофилните болници при 4,9 легла на хиляда души в страната. Сравнително високият брой на

лекари и легла в местните болници обяснява защо именно Плевен е сред областите  (след Пловдив) с най-висок относителен брой на преминалите за лечение болни – 353 на хиляда души при 242 на хиляда души в страната. Големият брой на лекуваните болни навежда на мисълта, че и хора от други области търсят здравни грижи в област Плевен.

Натовареността на наказателните съдии в областта е съизмерима със средната за страната като правораздаването е сравнително бързо. Един местен наказателен съдия разглежда средно по 9,4 дела на месец (при 9,6 дела на месец на съдия в страната), но делата приключили в тримесечен срок достигат 96% (при 91% в страната).

Относителният брой на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта е по-висок от средния за страната, но разкриваемостта им е по-висока – 52% при 45% в страната.

По-ниският дял на градското население в областта и сравнително малката му гъстота са обяснение за ограничения достъп на местното население до обществена канализация. 56% от населението на областта е свързано с канализация (при 76% в страната). 53% има достъп до канализация, свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води (при 63% в страната).

Интензитетът на културния живот в областта е по-нисък от средния за страната. Посещенията на местните кина са 509 на хиляда души при 778 на хиляда души в страната. Интересът към театрите също се задържа на относително ниско ниво със 157 посещения на хиляда души при 314 посещения на хиляда души в страната. По-висок е относителният брой на посещенията

в музеите (811 на хиляда души при 722 на хиляда души в страната), докато посещенията на библиотеките са по-малко (316 на хиляда души при 604 на хиляда души в страната).

Категории: Икономика

Оставете коментар


В помощ на студента:...

Публикувано на ян. - 22 - 2019

0 Коментари

В Чомаковци пак спират...

Публикувано на ян. - 22 - 2019

0 Коментари

10 дни за ползване...

Публикувано на ян. - 22 - 2019

0 Коментари

На 26-ти септември /вторник/...

Публикувано от сеп. - 25 - 2017

0 Коментари

80 хиляди лева за...

Публикувано от мар. - 1 - 2017

0 Коментари

Публикуваха пълния списък на...

Публикувано от февр. - 20 - 2018

0 Коментари

  • Анкета

    • Кой от местните управленци се ползва с вашето доверие?

      Покажи резултатите

      Зареждане ... Зареждане ...

      За Нас                            За контакт

             

      Всички новини, статии, репортажи, интервюта и други текстови и графични материали, публикувани в сайта, са собственост на Plevenpress, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали и новини само с посочване на източника и задължително добавяне на линк към plevenpress.com . Използването на графични и видеоматериали публикувани в plevenpress, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.