събота , декември 14 2019
Начало | Новини | Луди глави са били ония, които са спущали куршумът в мозъка си за щастието на другите.

Луди глави са били ония, които са спущали куршумът в мозъка си за щастието на другите.

Това пише Захари Стоянов в своите „Записки по българските въстания“. И продължава: Какво заблуждение. Нека ги подритват днес по улиците, за да им дойде умът в главата..

Благодарение на Захари Стоянов научаваме, че Панайот Волов е предаден и при опит да преплува р. Янтра се удавя. Ангел Кънчев – предаден и обкръжен на русенския мост от заптиета. Самоубива се с вик „Да живее България“. Георги Бенковски – предаден, застрелян от заптиета в опит да премине р. Костина в с. Рибарица. Васил Левски – предаден и обесен в София. Васил Петлешков – заловен от турците и горен между три огъня, за да издаде въстаниците. Крещял от болка с викове „Сам съм, други няма“.  Умира край Брацигово, на път за разпит в Пловдив.

Кой днешен българин е готов да си пусне куршум в мозъка или да бъде горен между три огъня заради свободата и щастието на сънародниците си, се питаме днес ? И в далечната 1881 год. този въпрос е стоял без отговор, затова Захари Стоянов пише: “Тия, бунтовниците, бяха луди и неразбрани глави, нехранимайковци” и пр., викат някои наши благоразумни братя. Да, но тия бяха честни и непорочни като ангели, идеални, каквито България едва ли ще роди вече втори такива подобни на тях. Освен това ние молим тия благоразумни поклонници на разсъдъка да ни датират поне едно дребнаво събитие из техния обществен живот (чорбаджийски, търговски и учен), който да носи малко-много характер на пожертвование, на хероизъм и пр. Признаваме, че тяхна милост са били практични хора, знаяли са кайметьт на своята душа, трудили са се денонощно да има какво да оставят на чеда и унуки, били са добри християни; но всичко това се е въртяло все около собствените черва с някои дребни изключения“.

Оказва се, че и тогава, и сега истинските патриоти са били малко.  От моите херои, пише Захари Стоянов, истински патриоти малко са останали днес живи, за да види потомството що ще каже патриот. Днес не е епоха за патриотизъм, а за гечинмек. Както в турско време, така и сега аз не мога наброи до пет души хора от горня рька, учени и богати, които да са издигнали гласа нависоко, да са повели простите смъртни и да са казали: “Аз съм такъв и онакъв, аз мисля така”.

Благодарение на Записките научаваме и тъмната страна на Априлското въстание, и българския манталитет. С гняв и огорчение Захари Стоянов пише: „Може ли съвременникът, бил той който и да е, да се не увлича и вълнува, когато единствената сестра на Ст. Караджата подава ръка за позорна проситба? Има ли милост за всеки чувствителен човек, когато старият баща на А. Кънчев умря на пътя, който се погреба без свещеник? Когато двете му сестри киснат във вертепа на калното блато, скитат се гладни и боси? Да кажа ли нещо по-чувствително? Вярвам, че ще да се наскърбите за минута поне, но не се стряскайте. По-малката сестра на А. Кънчева, момиче на 15-17 години, се намираше през 1880 година под стрехата на една циганка, съдържателка на публично заведение; а по-голямата й сестра си оплаква дните из Влашко… Кажете ми, може ли човек да не кълне, когато над гробовете на Левски, на Бенковски, на Волова, на Икономова, на Коча и пр. е пораснало див бурен (на последния лозе), като че народът, за който са се жертвували, се е потурчил? Но само това ли е? Накъдето и да се обърнеш, печатът на позора блещи във всичката своя голота. Матевски, тоя същий Матевски, другарят на Левски, организаторът на “Гимнастическите дружества”, комуто се дължи съществуванието на Южна България, бяхме свидетели, като се погреба. Двама души, с дискос в ръцете, ходеха от дюген на дюген, да събират по петаче и две за неговото погребение. На тоя дискос спущаха своята лепта и враждебните нам елементи, с които покойния водеше отчаяна борба. Каква национална гордост… По същото това време всичките български вестници бяха облечени с черно за смъртта на един чуждестранец музикантин, който бе дошъл в страната ни само от любов към лирите…. Пак по това време колоните на вестниците се пълнеха с биографията на друг един облизан чуждестранец по случай сребърната му сватба. А за Матевски ни дума, ни ума…Ех, народ, народ, кога ще да погледнеш на своята изпокъсана черга ?“, тъжно пита авторът на Записките.

Може би когато някой я подпали от всички страни …

Васил Петлешков
Панайот Волов
Ангел Кънчев

Прочетете също

Неуспешен опит за гражба с взлом в дома на възрастна от Долни Дъбник

На 12 декември в 00.10 часа в полицията от тел.112 е получен сигнал за проникване …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *