• 20 . мар. . 2019 - Все по-голяма младежка престъпност в Плевенско
  • 20 . мар. . 2019 - Светофарите на „Данаил Попов” и „Гренадирска” временно няма да работят на 24 март
  • 20 . мар. . 2019 - От СУ „Иван Вазов“ предлагат промяна на таксите за футболното игрище
  • 20 . мар. . 2019 - Фолклорен фестивал „Гергьовски люлки“ ще се проведе в Левски
  • 20 . мар. . 2019 - Спипаха мотоциклетист с над 2 промила алкохол

Декември, 2015 г., VI-ти Национален конкурс „Петър Ковачев“. Церемония по връчване на наградите. На снимката – в средата Роберт Ковачев, син на Петър Ковачев. Снимка – личен архив.

Само петима  кандидати са представили свои творби за участие в националния литературен конкурс „Петър Ковачев“, заложен в Културния календар на 2017 год. В предишни издания на конкурса участващите творби са над 100. Сега са пет и това обезсмисля неговото провеждане, защото избор просто няма. От общината заявиха, че ще прецизират следващия Културен календар. В него ще бъдат залагани малко на брой неща, но стойностни.

В Културния календар за тази година са заложени два литературни конкурса – за драматургия „Иван Радоев“ и за проза, поезия и драма  „Петър Ковачев“. Има и още един, но с местно – литературни награди „Рена Попова“.

Победителят в „Иван Радоев“ получава 2000 лв., а поощренията са по 500 лв. Победителят в „Петър Ковачев“ получава 500 лв., а поощренията са диплом за участие.

И двата конкурса са национални, но само първият е със съдействието на Министерството на културата.

Ако приемем, че наградният фонд е адекватен на значимостта на двамата творци, нещата стават твърде смущаващи. Не може да се сложи знак на равенство между двамата и едва ли това е целта на създателите на двата конкурса. Ако е заради почит към творчеството им – нещата пак са несъизмерими. Единият е оставил много стихосбирки, пиеси, многобройни интервюта и статии. Другият – две куклени пиеси, една от които се играе и до днес и две посмъртно издадени книжки събрали стихове, разкази и статии писани през годините. Ако е заради човешката им диря – и двамата са оставили такава. Само че в различни мащаби. За Иван Радоев българите гледаха и слушаха от телевизия, радио, вестници. За Петър Ковачев – от приятелския кръг съмишленици в Плевен и състудентите в София.

Ако за „Човекоядката“ /Ив. Радоев/ са чували повечето сънародници, то колко от тях знаят „…Пак хладно ще продължавам да вървя. Извикат ли ми – знам, ще падна…Но в дълбините на духа !“ /“Лунатик“, П. Ковачев/.

Тогава защо се правят тези конкурси и заради какво ? Каква диря в културния живот на Плевен и страната оставя провеждането им? Какъв живот имат наградените пиеси от конкурса „Иван Радоев“ ? Стигат ли до читателите наградените творби от конкурса „Петър Ковачев“ ? И в края на краищата какво значение имат тези конкурси  и за кого ?

Ако те са, за да погалим нечие его, то тогава няма смисъл изобщо да говорим за тях. Но ако са създадени за да опазят нечия памет, то нека не се скверни тази памет с унизителни факти като тазгодишните пет участника. Тя може да се съхрани и по друг начин, не непременно с конкурси. Но за това трябват не само пари, а идея, която да запали въображението и предизвика желание да разбереш кой е Петър Ковачев и какво е писал. И защо „Законът на джунглата“ и до днес е в репертоара на Централния куклен театър.

Приживе Петър Ковачев имаше тежка съдба. Явно такава ще е и съдбата на едноименния конкурс. Този скромен, красив, честен, талантлив автор не заслужава това. Не заслужава общественото безразличие както и мълчанието на писателската гилдия в Плевен.

Дори ако щете заради тази негова „Елегия“. Прочетете я. Това ще ви остане след всички „за“ и „против“ подобни конкурси.

ЕЛЕГИЯ

Това,
че още дишам,
ме учудва…
Един след друг приятелите ме предаваха.
Озадачаваха ме враговете
до полуда –
невероятно,
ала те оказваха се правите.
Завиждаха ми талантливо.
Но защо ли?
Та поражения жестоки ме връхлитаха!
Епизодична ли,
нищожна ли,
но своя роля
играх –
и вие може да опитате.
Луна да бях,
не биха толкоз лаели
по мен.
Затуй, избрал една звездица
по пътища немлечни, неразкаян и
сам,
лутам се сега из криволиците.
И непознат,
ала щастлив във тая
велика.
своя,
звездна
самотия,
изчезвам
за да стигна до безкрая,
където любовта ще ме убие.
И ако изведнъж избягам от очите ви,
припомням:
понакуцвах нещо в строя!
Ах, виждам как и да мълчите вий,
пак ще се питате: „А кой бе тоя?”
И само тя наясно ще е.
всичко знае
Любимата,
която Истина се казва.
Но даже да я инквизирате,
не ще признае.
Защото
тя, самата,
ме наказа…

Категории: Култура

един отговор са публикувани.

  1. Magda borisova каза:

    Lipsata na interes kum tozi konkur se dulji nai-veche na fakta, che ne beshe populiariziran on line.

Оставете коментар


Петя Василева: Не е...

Публикувано от февр. - 16 - 2019

0 Коментари

Във всеки град –...

Публикувано от окт. - 6 - 2017

4 коментара

СБЖ ще разисква защо...

Публикувано от май - 2 - 2017

0 Коментари

Честит празник !

Публикувано от май - 15 - 2017

0 Коментари

  • Анкета

    • Евролистата на коя партия бихте подкрепили на предстоящите избори през месец май?

      Покажи резултатите

      Зареждане ... Зареждане ...

      За Нас                            За контакт

             

      Всички новини, статии, репортажи, интервюта и други текстови и графични материали, публикувани в сайта, са собственост на Plevenpress, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали и новини само с посочване на източника и задължително добавяне на линк към plevenpress.com . Използването на графични и видеоматериали публикувани в plevenpress, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.