• 21 . окт. . 2018 - Кой преби дядо Георги от Славяново ?
  • 21 . окт. . 2018 - Спрете да зареждате в „Лукойл“ от 20.10 до 30.10. призовават във Фейсбук
  • 15 . окт. . 2018 - Мартин Митев: От днешното решение на извънредната сесия ползата за плевенчани ще е индиректна
  • 15 . окт. . 2018 - Извънредна сесия одобри кандидатстване с проект за 3 млн. лева
  • 15 . окт. . 2018 - Минута мълчание в памет на актьора Христо Домусчиев

  „Помните ли този мъж? Този израз на това рядко специфично лице?

Това е диригентът Димитър Манолов. Един музикант без аналог по начин на мислене, по пространство на интереси, по реакции, по съждения…

Един присмехулник с, оказа се, смъртоносна чувствителност.

Сантиментален страдалец със скептична усмивка. Но и много талантлив, умен музикант просветител с мащабна култура, с парадоксален изказ. Показа и на музикантите, и на публиката много музика, беше ги привикнал да го следват в непознати територии“. Това пише Олга Шурбанова в книгата си „Срещи с изявени българи в чужбина“.

„Това е най-блестящият ученик, който съм имал. Вашата страна е щастлива, че има талант като Димитър Манолов. Него само смъртта може да го раздели от музиката!“ са думите на Генадий Рождественски при когото младият талант завършва музикалното си образование. Да, това е диригентът Димитър Манолов. Поел плевенската филхармония през 1969 година и неин ръководител до 1972 година, когато става главен диригент на Софийската филхармония, а после и на Софийската опера. Годините прекарани в Плевен са благодатни както за неговия самобитен талант, така и за плевенската филхармония, защото той „подпалва оркестъра отвътре и го прави искрящ“. Изгражда невероятен състав от инструменталисти, от личности със самобитен нрав, музикална култура и перфектна техника. Плевенската филхармония става еталон за новаторство и изключителен професионализъм сред подобните музикални състави в страната. Гастролите ѝ у нас и в чужбина се превръщат в културно събитие.

Димитър Манолов е създател на перкусионния ансамбъл „Полиритмия“, предизвикал фурор на българска и чуждестранна сцена. Заместник председател е /с известни прекъсвания/ на Съюза на музикалните дейци в България от 1974 год. до 1989 год. През 1981 год. приема поканата на колумбийското правителство да оглави тяхната филхармония и заминава за Богота където остава до 1984 година. „Посрещнаха ме като нещо средно между Тосканини и Христос“ споделя той. В  продължение на четири години развива много активна дейност за издигане на артистичното равнище на симфоничното дело в страната и почти става национален герой – дори младежите носели фланелки с неговия образ. Носталгията го връща в България, но огорчен от неразбиране и злонамереност през 1991 год. заминава отново за Богота. Това е времето на неговия диригентски и личностен триумф, когато става водещата фигура в културния живот в страната и в цяла Латинска Америка. Показателен факт е, че в признанието и популярността му широката общественост го сравнявала с „тореро“!   Единствено климатът на Богота не е бил благосклонен към маестрото и здравето на роденият на 20-ти юли 1940 год. талант постепенно се влошава. Едва 58-годишен на 25-ти септември 1998 год.  Димитър Манолов умира в далечна Колумбия. България губи един от най-самобитните си диригенти.  Лъчезар Каранлъков пише за него във вестник „Култура“: „Аристократично изискан, наглед Homo Ludens, присмехулно скептичен /на пръв поглед/, нежно чувствителен и раним по същество. Болезнено честен в своята професия до „непростима“ в днешното жестоко безнравствено време наивност. Затова неведнъж заплати прескъпа цена. Част от тази цена е многогодишното му изстрадано пребиваване в далечна Колумбия“.

Беше привилегия да си в компанията на Димитър Манолов. В кафенето на някогашния „Ростов на Дон“ винаги имаше запазена маса за него. Един следобед след продължили повече от два часа спорове на чаша коняк за увертюри, сюити, модерни и безлични композитори, спорове, в които бях безмълвен слушател по обясними причини, цялата компания се вдигна за Кайлъка. Взехме автобуса /тролей в онези времена нямаше/, а той претъпкан с хора, толкова много, че вратите отворени и на горното стъпало той – Димитър Манолов. С едната ръка се държи да не падне, с другата държи партитура и я чете. От музикантите разбрах, че след седмица филхармонията ще свири Чайковски и той изцяло е погълнат от него. Така запомних Димитър Манолов. И всеки път когато получа покана за концерт от днешната плевенска филхармония се питам „Помни ли го някой музикант този невероятен диригент и човек ? Помни ли някой плевенчанин името Димитър Манолов ? Или претъпканата зала на читалище „Георги Димитров“ /днешно „Съгласие“/ когато филхармонията изнасяше концерт, а публиката трепетно очакваше излизането на Димитър Манолов на диригентския пулт“? Май е прав маестрото като казва в едно интервю: „Много илюзии не бива да си правим и май че Царството, което е тяхно /на нисшите духом/, е …земното. И какво остава за нас, Докторживаговците ?“  Който може – да отговори…

Категории: Култура

5 коментара са публикувани.

  1. Христов каза:

    Кой е авторът на тази публикация?

  2. Ивет Костова каза:

    Това е. Такъв беше Димитър Манолов. Кой е авторът?

  3. наталия илиева каза:

    Имаше невероятно, тънко чувство за хумор. Беше невероятен артист. Първото, което помня – и цял живот ще помня – беше Симфонията на Цезар Франк в неговите ръце: имах чувството, че цялата зала „България“ полита в бездънни висини…

  4. Правда Маринова каза:

    По повод вашия въпрос „Кой е авторът на статията“?, отговарям: Аз съм авторът. Казвам се Правда Маринова и
    имах късмета да познавам Димитър Манолов. И не само. Да бъда с него в мигове на общуване и радост от споделени общи интереси и чувства. Гнети ми тази забрава на творци като Димитър Манолов. И ме ядосва безразличието на т.н. културни дейци в Плевен. Благодарна съм ви за споделените коментари. Вечна памет на неповторимия Манолов !

  5. Сийка Петрова каза:

    Никога няма да го забравя, той ми липсваше, липсва ми и ще ми липсва, такава харизма, такъв голям диригент. Защо си позволихме да го загубим? Толкова много таланти ли имаме?
    Сийка Петрова, зрител от партера на зала България

Оставете коментар


Кой преби дядо Георги...

Публикувано на окт. - 21 - 2018

0 Коментари

Спрете да зареждате в...

Публикувано на окт. - 21 - 2018

0 Коментари

Мартин Митев: От днешното...

Публикувано на окт. - 15 - 2018

0 Коментари

Минута мълчание в памет...

Публикувано на окт. - 15 - 2018

0 Коментари

Честит Първи май –...

Публикувано от май - 1 - 2017

0 Коментари

Ако беше жив, генерал...

Публикувано от сеп. - 20 - 2018

3 коментара

Фондация „Плевен“ все още...

Публикувано от юни - 19 - 2018

4 коментара

85 години Начално училище...

Публикувано от апр. - 28 - 2017

0 Коментари

  • Анкета

    • Кой от местните управленци се ползва с вашето доверие?

      Покажи резултатите

      Зареждане ... Зареждане ...

      За Нас                            За контакт

             

      Всички новини, статии, репортажи, интервюта и други текстови и графични материали, публикувани в сайта, са собственост на Plevenpress, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали и новини само с посочване на източника и задължително добавяне на линк към plevenpress.com . Използването на графични и видеоматериали публикувани в plevenpress, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.