• 22 . ян. . 2019 - Основен футболист на Спартак аут до края на сезона
  • 22 . ян. . 2019 - В помощ на студента: Вече приемат документи за лятна ваканционна заетост на студенти в Германия
  • 22 . ян. . 2019 - В Чомаковци пак спират водата
  • 22 . ян. . 2019 - 10 дни за ползване на отстъпката за подадена декларация за доходите по електронен път
  • 22 . ян. . 2019 - Национална откриваща среща по проект DANUBE FLOODPLAIN

Академик Георги Марков.

Акад. Марков, конференцията в Плевен, на която сте научен ръководител, се провежда между две исторически дати – на Съединението /6-ти септември/ и Независимостта /22-ри септември/. Пак ще слушаме речи, пак ще се поднасят цветя и ще се призовават българите да бъдат като своите предци и възрожденци. Само че времето и епохата са други. Предците ни са имали цел – национално освобождение. И водачи за тази цел. Днешният политически елит успя ли да посочи цели и идеал, към които да води народа ?

Този мъчителен и продължителен преход не роди лидер, който да обедини нацията. Преходът роди много партии, много партийни лидери, но не и национален водач. За съжалени този сблъсък на различни политически интереси сведе лидерите до тяхното ограничение. Те не се свенят да прескачат от една партия в друга. По начало думата партия означава част от нещо. Партиите разделят, те противопоставят. Докато преди имаше една партия, след това махалото се люшна и станаха над 300 партии и всяка партия естествено се бори за власт и прави компромис. Лидерите им – също.

Но вижте – липсват лидери в световен мащаб. Ние нямаме нито Аденауер, нито генерал Шарл де Гол. Аз се шегувам с френския президент Макрон, който иска да ръководи ЕС, но в Евксиновград неговата учителка го води за ръка. Понеже сега завърших книгата си за психоистория и психография на историческите личности, казвам, че ако сега дядо Фройд направи психоанализата на френския президент, няма да е никак положителна. Или Тръмп, този богат човек. Той се забавлява с политиката. Той е толкова богат, че не го интересува политиката. Защото едни живеят за политиката, а други – от политиката. Повечето живеят от политиката, те се изхранват от нея.

Мрачна картина. Тогава какво да правим ? Да чакаме да се промени конюнктурата в ЕС и света, да се появи някога лидер или какво ?

 Ние сме част от ЕС и доброволно се отказахме от нашия суверенитет. Няма какво да се лъжем – България не е суверенна държава. Този път това стана доброволно с надеждата да заживеем по-добре като членове на ЕС. Аз съм еврореалист, не съм евроскептик. Защото не може да има обединени европейски щати. Всеки народ има своя изконна история, има и противоречия, има и историческа обремененост…

И като стана въпрос за това, да спомена една мисъл на Михаил Покровский – бащата на съветската историография, който казва, че „Историята е политика, обърната с поглед към миналото“. А вие задавате въпроса „Докога“ ? Намерихте ли отговор ?

Аз имам друг девиз. Тома Аквински, средновековния богослов казва: „Философията е слугиня на богословието.“ Аз казвам: „Историята не е слугиня на политиката“. И е крайно време политиците да спрат да искат историята да обслужва било то външна политика, както стана с договора с Македония. Защото и преди 89-та година казваха“Стига сте ровили в историята, да не си разваляме отношенията с Югославия“. Сега казват същото, само че  за македонския въпрос.  Нека историята да помага на политиката ! Но с поуки – не с компромиси !

Нямате ли усещането, че гласът ви преминава „тихо като през пустия“, както казва поета.

Да. За нас, историците, се сещат на исторически дати – Съединение, Независимост, Освобождение… Тогава се сещат за нас. Или ако се появят на някоя конференция случайно. Но ! Те трябва да знаят, че за да останат в историята зависи с какво ще останат. Може да останеш с малко, но за по-дълго.

Казвате, че уважението към историята изгражда нацията. В момента Плевен е разделен в отношението си към историята. Става въпрос за историческа личност – генерал Владимир Вазов. Инициативни хора искат построяване на паметник заради ненадминат и до днес негов военен подвиг – битката при Дойран. Други настояват за реабилитация на името му не само като военен, но и като кмет, общественик и жертва на комунистическите репресии. Тази вълна от паметници на генерали, която в момента залива България, акт на уважение ли е или на нещо друго ? Уважение ли е да настояваш за паметник на генерала, но не и за отмяна на присъдата на „Народния съд“ върху сина му Владимир ? Как трябва да се подхожда към такава една цел – да направим паметник ?

Трябва първо да се обясни кой е генерал Владимир Вазов и че заслужава паметника, защото дълго време такива личности бяха в забвение. Преди 9-ти септември има издадена негова биография, но сега трябва да се напише нова. Това си говорихме в Сопот с неговия племенник Григорий Вазов по време на тържествата край паметниците на двамата братя генерали – Георги и Владимир Вазови.

В историята освен истинност трябва да има и справедливост ! Да знаем кой кой е ! Ние имаме наши герои. Моето поколение например, се възпитаваше с Павка Корчагин, Зоя Космодеянская – с чужди герои. Те са герои, но на чужда държава и на една друга идеология. А нашите герои бяха в забвение.  Те трябва да бъдат морално реабилитирани, не само исторически !

Казвате, че „Отечество се римува с човечество“. Как виждате България в близко и по-далечно бъдеще ?

Ние сме част от човечеството, но историята е ДНК-то на всеки народ. Ние сме човеци, но ние имаме и своя историческа съдба. А тази историческа съдба слага отпечатък върху народопсихологията. Ние не сме еднакви например със съседите. Така че трябва да се познаваме. Разбира се, когато говорим за общочовешки идеал като свобода, стремеж към по-добър живот – това е естествено за всеки човек. Но ние трябва да си заслужим свободата и да не я очакваме отвън. Този сателитен синдром при нас е много силен. Винаги е или дядо Иван, или е чичо Сам. Чичо Сам сега изгони дядо Иван от политиката, от армията, но не може да го изгони  и от историята. Сега някои наши политици се правят на русофоби. Просто е смехотворно това – да се правят на Стамболов.

Дали това не е „змея, който трябва да убием в себе си“, както твърдите, за да успеем да се обединим ?

 Трябва обединение. Аз съм председател на такъв инициативен комитет. На 29-ти септември България излиза от Първата световна война, но започва  една жестока гражданска война. 100 години ту гореща, ту студена. Онзи ден като бяхме при президента той прие да излезе с едно обръщение към нацията за обединение и за единение. Защото губим историческо време и хабим национална енергия. Понеже политиците са се хванали за нечия рана в историята и искат да печелят политически дивиденти. Политиците не трябва да бъркат с мръсни ръце в тези рани, защото жертви и виновни има и от двете страни. Преди 89-та година говореха само срещу белия терор, след 89-та за червения. Едните плачат на 9-ти септември на Братската могила за своите жертви, другите на 1-ви февруари за жертвите на комунизма и Народния съд. И българската поговорка „На чужд гроб не плачи“ – никакво състрадание и съчувствие. Да кажем например за Данаил Крапчев, Райко Алексиев, Гео Милев, Йосиф Хербст, които нямат нищо общо с атентата в „Света Неделя“. Но заповедта на генерал Вълков е да се изтребят всички действителни и анонимни интелектуални подбудители.

Написал е Гео Милев поемата „Септември“, за която му казваме „дисидент“. На Йосиф Хербст три вестника му спират, накрая му слагат и примката.  Не може само „те убиваха повече“, „не, ама вие убивахте първи“. И почват да броят кой повече е бил убивал. Трябва да има едно помирение с историята. Но там вече да имаме сили да превъзмогнем тези рани и да вървим към бъдеще.

И последно. Вие сте в град с тежка история. С основание плевенчани се гордеят с нея. Но история не храни, казват някои от тях. Как да стъпят на историята си така, че освен самочувствие тя да им даде перспектива и нови хоризонти ?

Плевенчани трябва да се гордеят с историята на града си. Всеизвестно е, че тук се решава българското Освобождение. Битката за Плевен решава освободителната война. Така че трябва плевенчани да имат самочувствието, че те са част от Отечеството и да не бъдат в сянката на столицата. Сега всичко се върти около София. Аз се шегувам със софиянци като казвам какво ми говорите за възраждане, какво е станало тука, освен че е обесен Левски ? Имат и един възрожденец, на когото е кръстена уличка – „Иван Денкоглу“. София се създава от интелигентите  от всички краища на България, от Охридското езеро та чак до Тулча. Плевенчани трябва да вярват, че историята е в основата на тяхното бъдеще.

Благодаря ви акад. Марков за отделеното време.

 

Категории: Интервю

Оставете коментар


В помощ на студента:...

Публикувано на ян. - 22 - 2019

0 Коментари

В Чомаковци пак спират...

Публикувано на ян. - 22 - 2019

0 Коментари

10 дни за ползване...

Публикувано на ян. - 22 - 2019

0 Коментари

С експозиция от пет...

Публикувано от окт. - 5 - 2017

1 Коментар

Област Плевен – все...

Публикувано от ян. - 5 - 2019

0 Коментари

Над 200 000 българи...

Публикувано от Ное. - 27 - 2018

0 Коментари

  • Анкета

    • Кой от местните управленци се ползва с вашето доверие?

      Покажи резултатите

      Зареждане ... Зареждане ...

      За Нас                            За контакт

             

      Всички новини, статии, репортажи, интервюта и други текстови и графични материали, публикувани в сайта, са собственост на Plevenpress, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали и новини само с посочване на източника и задължително добавяне на линк към plevenpress.com . Използването на графични и видеоматериали публикувани в plevenpress, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.